Тома Белев за мъртвите лешояди до Калофер: МОСВ да обяви чие е пасището

Загиналите птици в Национален парк "Централен Балкан" вече са 9, посочват от Министерството на околната среда и водите. Най-напред пет лешояда бяха открити на 18 август до труп на крава, в която вероятно е била поставена отрова. В последствие бяха намерени още мъртви екземпляри от защитения вид високо в планината, в района на парков участък "Калофер".

Аутопсията на всички птици, транспортирани и приети в Спасителния център за диви животни към Сдружение "Зелени Балкани", е приключила. Взети са проби както от птиците, така и от останките на кравата и ще бъдат изпратени в сертифицирани лаборатории в следващите дни. Предстои крайните резултати от аутопсиите и резултатите от лабораторните анализи да се предоставят на органите на МВР, посочват от Министерството на околната среда и водите и допълват, че мъртвите 5 екземпляра от вида черен лешояд са обитавали районите на Маджарово, на Котленска планина и Врачански Балкан, което показва значимите географски последствия само от този случай на отравяне.

Вчера следобед е установен и бедстващ черен лешояд в местността "Паниците" в близост до Национален парк "Централен Балкан", който показва признаци на натравяне. Екипът на терен се опитва да го улови, за да бъде транспортиран до спасителния център.

Посегателството застига и единствения брадат лешояд, обитавал нашите планини, след като миналата година е бил освободен в природата, първоначално в района на Природен парк "Сините камъни". Птицата на име Боев беше дарение и е част от мащабен международен проект, чиято основна цел е възстановяването на брадатия лешояд като гнездящ вид в България и на Балканския полуостров.

Пред БНР Антон Станчев, директор на Дирекция "Биоразнообразие, контрол и охрана" в Национален парк "Централен Балкан", коментира:

"В продължение на доста години, над 30 години, български НПО-та работят по възстановяването на лешоядите, които са изчезнали на територията на страната и е останала една малка популация в района на Родопите. Това са едни неимоверни усилия, много средства".

По думите му числеността на белоглавите лешояди е нараснала и вече има доста гнездещи двойки. Има 10 гнездещи двойки и от черните лешояди на територията на страната, допълни той.

Станчев посочи, че на този етап отрова е открита единствено в намерената крава:

"Това е първият драстичен случай, при който откриваме толкова загинали птици. Преди това в годините не е имало. В последно време в България всички четем, че за съжаление тези случаи доста зачестяват. Тук най-вероятната цел на залагане на отровните примамки са наземните хищници, но за съжаление хората, които го правят, не се замислят, че отровата е неселективна и няма как те да знаят кой се докосва до отровата и какви могат да бъдат резултатите".

Според него би могло да се помисли по отношение на развитието на животновъдството в националния парк. По думите му възниква напрежение при разпределение на пасищата, защото те не стигат:

"Много сериозно ние трябва да се замислим дали да продължи да се развива планинското животновъдство и ако да, под каква форма - в националните паркове. България е на едно от челните места в Европейския съюз по природа. Нека да положим усилия да опазим това богатство, защото с това отношение към природата ще дойдат времена, в които просто тази природа няма да я имаме, ако така се отнасяме към нея".

Според експерта от Сдружение "Асоциация на парковете в България" Тома Белев, причината за случилото се с лешоядите е:

"Някой животновъд се е чувствал като у дома си, взел е решението кой да живее и кой да умира. Повечето отравяния в България са насочени срещу наземни хищници - вълци и мечки".

По думите му обаче не може да се докаже кой е сложил отровата.

"Това отравяне показва, че пашата на животни не води до опазване на биологичното разнообразие, а води до неговото унищожаване, пряко унищожаване и е разбираемо, че след като тази паша в националните паркове не води до опазвания, а до унищожаване и увреждане, тя трябва да бъде прекратена. Това не касае цялото планинско животновъдство. Има си достатъчно територии извън парковете, на които могат да си пашуват", изказа мнението си Белев в интервю за предаването "Преди всички".

За него проблемът е, че когато се установи нарушение, няма административен механизъм да се накаже извършителя:

"Да, ти го глобяваш, но глобите не отговарят на нарушението и те затова тези хора се чувстват все едно, че са си у дома".

"Очаквам МОСВ първо да обяви чие е пасището, за да е ясно, за да не вървят критики към всички животновъди. И второ - да свика Националния съвет за биологично разнообразие и да предприеме мерки, за да премахнете тези субсидии по отношение на пашата в националните паркове", заяви още Тома Белев.

Цялото интервю на Ясен Вакашински с Тома Белев и интервюто на Велина Махлебашиева с Антон Станчев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.