Как фотографията променя начина, по който виждаме и преживяваме градската среда

Понякога е достатъчно да погледнем едно място по различен начин, за да започнем да го виждаме различно. Градът, през който минаваме всеки ден, има своите лица, следи, истории и детайли, които постепенно преставаме да забелязваме. А фотографията има способността да спира погледа точно там, където иначе бихме продължили.

Може би затова един фотограф не просто документира света около себе си. Той избира какво да остане в кадъра и какво да остане невидимо. Снима хора, пространства, архитектура, но и онези малки знаци, от които постепенно се изгражда усещането ни за едно място.

За фотографа Петко Мавродиев тази връзка започва още в детството. Когато е в четвърти или пети клас, прекарва летата при баба си и дядо си в малко градче до Пловдив. Има малък дигитален фотоапарат и един път остава буден цяла нощ, за да улови изгрева. Фотоапаратът постепенно се превръща в негов постоянен спътник, а детското любопитство – в професия.

Преди да се посвети на фотографията, Мавродиев учи архитектура. Може би не е случайно, че днес продължава да гледа на пространството не просто като на фон, а като на нещо, което има собствен характер, история и възможност за промяна.

Киното също заема особено място в този поглед. Петко Мавродиев признава, че то е най-големият му вдъхновител във фотографията. В театъра например той търси не просто отделния момент от представлението, а кадъра, който може да изглежда като сцена от филм – с композиция, светлина, движение, емоция, дори със звука, който зрителят вече не чува, но може да си представи.

За него една добре композирана фотография по нищо не отстъпва на добре заснетия кинокадър. Важното е да има история и да оставя пространство за въображението.

Точно този поглед го връща и към града. Мавродиев има идея за фотографски проект, насочен към квартала, в който живее – пространство между Лъвов мост и Сточна гара, което според него има красива история и голям потенциал, но днес изглежда занемарено. Той вече снима отделни улици, сгради и детайли, опитвайки се да покаже как би могло да изглежда това място.

В бъдещия проект фотографията може да се срещне и с изкуствения интелект – реалните изображения на градската среда да бъдат съпоставени с възможния ѝ образ. Не за да бъде подменена действителността, а за да бъде предложен друг начин на гледане.

И именно тук фотографията се превръща от свидетелство в покана за въображение. Един от въпросите, които стоят пред Петко, е дали, ако видим познатата улица по различен начин, няма да започнем и да се отнасяме различно към нея.

Можем ли да възпитаме отношение към мястото, което обитаваме, не само чрез правила, а чрез усещането, че то е наше?

Защото масово, според мен лично, хората могат да минават по една и съща улица всеки ден. Но когато я видят на снимка, представена през моя поглед или през погледа на някой друг, те виждат улицата по различен начин.

Навярно оттам започва промяната – не непременно с голям жест, а с човек, който забелязва красотата на мястото, през което всеки ден минава.

Фотографията не може сама да облагороди един квартал. Но може да промени погледа към него. А понякога именно промяната на погледа е първата крачка към промяната на самото място.

Разговорът с Петко Мавродиев е за това какво виждаме, когато погледнем през обектива, как киното може да научи фотографията да разказва, и дали един кадър може да ни накара не просто да видим града, а да поискаме да го пазим.

Целия разговор на Таня Димова с фотографа можете да чуете в звуковия файл.