Възрастните около детето са най-важният фактор то да не стане насилник

Насилието, извършено от деца и тийнейджъри и на което българското общество стана свидетел (убийството на Георги Кузев в Пловдив) има предистория. За да се стигне до крайния шокиращ резултат, трябва да се знае, че е имало процес, време, през което младите хора са действали, но никой не ги е забелязал. Младите хора са изграждали нагласи и самочувствие, самоувереност, че могат да действат безнаказано.

Това коментира пред БНР-Радио София психологът Мариета Гечева, програмен директор "Закрила на деца" във Фондация "Лъчезар Цоцорков":

Семейството не е единствената и основна причина, за да се стига до това децата да намират принадлежност в такъв тип групи, които прокламират насилието и агресията като комуникация с хората и със света въобще.

Има твърде много други фактори. Нито семейството само, нито училищната среда сама по себе си са достатъчни. Необходими са усилията на всички, които са около едно дете – родители, учители, треньори или друг тип лидери, които имат отношение.

Все пак в тази ситуация малко обнадеждаващо е, че семейството, средата, връстниците, социалните медии както могат да бъдат фактор за такъв тип идентифициране модел на поведение, така могат да бъдат и фактори, които да подпомогнат обратния процес – детето, тийнейджърът да извърви обратния път назад и да припознае себе си с друг тип поведение и нагласи, могат да бъдат и среда на подкрепа.

Психоложката обясни, че не само младите хора, но и възрастните, всички хора имат потребности за приемане от групата, да бъдеш забелязан, оценен и успешен, да имаш свой социален кръг в работната и житейска среда.

За случаи на агресия и жестокост от страна на деца роля има и толерантността на възрастните спрямо насилието като норма на поведение, подчерта още Гечева.

И няма съществено значение от какво семейство като социален статус е детето. Самата възраст и начина на мислене, на възприятие ги прави податливи сами по себе си – на влияние от авторитети и т.н. Често особеностите на възрастта (на тийнейджърите) могат да не позволят да се забележат първите тревожни признаци в поведението.

В стремежа си да предпази детето, родителят понякога действа импулсивно и налага наказания, които могат да провокират контра реакция, съпротива, бунт.

Възрастните трябва да имат търпение и подход. Нормално е тийнейджърът да нарушава правила.

Наистина най-добре е по-възрастните да имат приятелски отношения с подрастващите и доколкото могат да предразполагат към споделяне по въпроси и преживени ситуации, които ги вълнуват.
Прекалената обич към детето невинаги дава здравословната граница на полезните правила.