Светлана Георгиева: Приемната грижа държи детството живо

114 деца се отглеждат в приемни семейства в област Плевен. Въпреки че според експертите от Регионалната дирекция "Социално подпомагане" приемната грижа е много добре развита, все още има необходимост от нови приемни семейства, най-вече с профил за деца от нула до три години и такива с увреждания.

Представители на различни институции се включиха в дискусия, организирана от БТА в Плевен на тема "Приемна грижа".

Когато говорим за приемна грижа, често я свързваме със системи, процедури и правила, но всъщност тя е много повече, каза директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Плевен Светлана Георгиева.

"Тя е семейство - семейство, което приема и застава до дете тогава, когато биологичните родители нямат възможност да осигурят грижа. Приемната грижа дава опора в най-трудните моменти от живота на едно дете. Тя държи детството живо - живо такова, каквото го заслужава всяко дете. В национален мащаб, в област Плевен приемната грижа е много добре развита. Действащите приемни семейства към момента са 117, а това са хора, които са отворили домовете и сърцата си за деца в нужда. Все още имаме нужда от приемни семейства. Като най-необходимият профил е приемни семейства за новородени деца и деца с увреждания. Това е възможност обществото да покаже, че може да се осигури дом за дете, което няма свой. Тези деца в приемните семейства помнят присъствието на възрастния, който е бил до тях, който им е дал сигурност, който им е дал подкрепа. Понякога най-голямата промяна започва с едно плахо решение "Ще опитам". Надявам се с популяризирането на приемната грижа заедно да дадем шанс на повече деца, защото за тях това е един цял нов живот".

Социални работници и психолози са в непрекъснат контакт и в помощ на приемните родители. Стана ясно обаче, че приемните родители са на граждански договор, което ги ограничава – например за болнични, за обезщетение за безработица, тези хора, поели по пътя да дадат опора на едно дете, на практика са ощетени.

Все още приемната грижа е на проектен принцип, което създава тревожност за бъдещето. Паулина Кирова - зам.-кмет на Община Плевен, отбеляза, че този проблем е наистина изключително важен:

"От една страна това, че приемната грижа до момента функционира на проектен принцип, трябва да кажем, че и настоящият проект е до 31.12.2026 г. И всеки път заставаме пред този проблем, че няма устойчивост на услугата. От 2023 година в Министерството на труда и социалната политика се обсъжда възможността да бъдат дефинирани параметрите за подкрепа на децата и приемните семейства и на приемните родители за постигане на устойчивост на приемната грижа. Ние всички сме убедени, че когато приемната грижа стане държавно делегирана дейност и има яснота, постоянни договори както по отношение на приемните родители от една страна, но от друга страна и към екипите по приемна грижа, които също имат такива постоянни договори, ще бъдат постигнати много по-добри резултати".

Поставените проблеми провокираха областния управител Иван Петков, който пое ангажимент да постави проблемите пред народните представители от 15 МИР, за да се промени законът.

"Трябва ние като институция, като държава да направим един голям реверанс към всички тези, избрали този труден път. Ако детето получи всичко това, което е необходимо за вграждане в социума, това означава, че той ще бъде един добре подготвен гражданин на нашата родина, а все повече имаме нужда от такива. Длъжници сме на тези деца. Длъжници сме и на тези приемни родители. Лично аз смятам, че трябва да се направят законодателни промени, за да се включи в трудовото законодателство и този вид услуга, които всички приемни родители са решили да сключат такива договори и да се ползват с всички права на трудовото ни законодателство".

Приемните родители наистина заслужават уважението на цялото общество. Снежана Панкова е майка освен на своите 3 деца, но и на още 11, израсли в дома им:

"Приемен родител съм от 13 години. Избрах тази професия, за да не трябва да избирам между семейство и работа, защото имам мои 3 биологични деца. Мислех си, че бях подготвена да бъда родител, но не бях подготвена за ситуации, които съм виждала само на филм. Признавам, че наистина беше много трудно. Много често съм търсела помощта на психолога. Много пъти също съм звъняла на социалния работник. В болници много сме стояли. Не съжалявам нито за миг. Това не е професия. Това е призвание. Не е за всеки. Никога не съм гледала финансовата страна. Не е лесно въобще и приканвам тези хора, които имат желание да я практикуват тази професия, да го направят от сърце, да дадат всичко от себе си, защото реално ние наистина им помагаме. Ние сме една спирка по техния път. Това, че идваш с тежко минало, не означава в никакъв случай тежко бъдеще. Къщата ми е много пълна. Емоцията, която дават тези деца, никой никъде не може да я даде. Работим за финала, не за финансовата част".

Темата на Латинка Светозарова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.