Светът през отминаващата седмица

Противопоставянето между Съединените щати и Иран тази седмица влезе в нова фаза. В опит да засили натиска си върху Техеран Вашингтон обяви, че ще наложи на Ислямската република санкции, които бяха представени като "най-голямата досега финансова офанзива“ срещу Техеран". Санкциите обхващат сектори като авиация, корабоплаване, цифрови активи и технологии. Целта е да бъдат прекъснати всички възможни търговски канали, които носят приходи на Иран, заяви американският финансов министър Скот Бесънт.

“Действията ни ще затегнат примката и ще блокират всеки потенциален източник на приходи за Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Поставяме си цел режимът да няма никаква възможност да възстанови своя капацитет за тероризъм срещу Америка и света”, каза американският финансов министър и заплаши с вторични санкции всички страни, които продължават да правят бизнес с Иран.

Всяка финансова институция, улесняваща прането на пари от името на Техеран, ще бъде изключена от системата на американския долар, заяви Скот Бесънт.

Иран определи новите американски санкции като „акт на държавен икономически тероризъм“, но заяви, че няма да бъде сломен.

“Санкциите няма да постигнат нищо”, заяви президентът Масуд Пезешкиан. Техеран твърди, че има двегодишен план за противодействие на нове ограничения и че ако САЩ продължат войната, ще блокира изцяло износа на петрол през Ормузкия проток.

Иран продължава опитите си да договори с Оман съвместен надзор над ключовия за петролната търговия проток. Във вторник външните министри на двете страни обявиха, че са дискутирали проект за “навигационен коридор и бъдещо съвместно управление на трафика през пролива, наред с механизъм за споделяне на информация”.

Проектът е бил обсъден и с гостувалия тази седмица в Техеран премиер и външен министър на Катар шейх Мохамад бин Абдуррахман Ал Тани, чиято страна играе и ролята на посредник между САЩ и Иран.

В условията на неспиращи руски атаки по суша и въздух Украйна отбеляза тази седмица 35 години от обавяване на независимост от Съветския съюз. Годишнината беше чествана в понеделник и със среща на подкрепящите Украйна страни от т.нар. Коалиция на желаещите.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че странат му няма да се предаде на Русия и ще отстоява своята независимост. “Украйна иска мир, но не на всяка цена”, заяви Зеленски, според когото не трябва да има заблуди по отношение на Русия.

"Няма да им позволим да поемат инициативата и да заблудят Европа и целия свят, че е достатъчно просто да се откажем от Донбас и всичко да приключи. Нямаме илюзии, нямаме им вяра. Трябва да укрепим въоръжените си сили и да гарантираме, че разполагаме с всичко необходимо, за да поддържаме отбраната си", заяви украинският президент.

Великобритания и Франция обещаха на Украйна да ускорят доставките на средства за противовъздушна отбрана.

Новият британски премиер Анди Бърнам увери, че ще снабди Киев със секретни планове за производство на ракети с голям обсег на действие - версия на британските "Сторм шадоу".

Русия и тази седмица, поне официално, не даде признаци, че е готова да прекрати войната си срещу Украйна. Почти нямаше ден без нови ракетни и дронови атаки, някои от които взеха и жертви. Според президента Владимир Путин с атаките по руски петролни обекти и складове на онлайн-търговци, които тази седмица Украйна продължи да нанася, Киев е отворил "кутията на Пандора" и получава съответен отговор от Русия.

На фона на подобна реторика от страна на Путин тази седмица в Москва беше директорът на ЦРУ Джон Ратклиф. Целта остана плод на догадки. Президентът Доналд Тръмп определи посещението като “полурутинно”, но в същото време каза, че от него “може да излезе нещо”.

Според вестник “Вашингтон поуст” Ратклиф е отишъл в Москва с предупреждението, че по-нататъшна ескалация на руските действия в Украйна ще повлече със себе си негативи за самата Русия. Визитата на шефа на ЦРУ в Москва съвпадна и с твърдение на украинския президент Володимир Зеленски, че, съвместно с пратеници на Доналд Тръмп и европейски представители биват подговяни нови предложения за прекратяване на войната.

Според началника на администрацията на Зеленски Кирило Буданов възможно е през септември украинска и руска делегация да проведат нови преговори с участието и на американски представители.

Сред водещите новини тази седмица беше и смъртоносното бедствие на границата между Непал и китайската област Тибет. Планинско свлачище прерасна в приливна вълна от вода, скали и кал, която помете цели селища. Жертвите са стотици, а над хиляда души са в неизвестност, като сред тях, освен местни жители, има и чуждестранни туристи. Отнесени са десетки къщи и мостове, разрушени са 40 километра пътища.

Огромната вълна е причинена от срутването на част от ледник. Ударът е бил толкова мощен, че е регистриран като земетресение с магнитуд 5.2, което е предизвикало множество свлачища. Причината за срива на ледниците не е установена, но учените предупреждават, че хималайските ледници се топят с ускорени темпове поради покачващите се температури и изменението на климата.

Безпокойство заради затоплящите се океани изразиха тази седмица от европейската програма “Коперник”, която изследва измененията на климата. Миналия уикенд е отчетена най-високата среднодневна температура на морската повърхност, регистрирана някога - 21 градуса и една десета.

По-високите температури на океанските води са предпоставка за екстремни метеорологични явления, тъй като по-топлият океан отделя повече топлина и влага в атмосферата, а това може да доведе до по-обилни валежи и по-интензивни бури. Освен това, по-топлите морета абсорбират по-малко въглероден диоксид. Това би могло да отслаби "един от най-важните естествени буфери срещу изменението на климата“, отбеляза тази седмица Саманта Бърджис, експерт по климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

Добилият печална слава с прозвището “Касапина от Сребреница” бивш командир на босненските сърби генерал Ратко Младич почина тази седмица на 84-годишна възраст в затвора на Международния наказателен съд в Хага. Той излежаваше доживотна присъда за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 година.

Младич беше осъден за избиването на 8 хиляди босненски мюсюлмани в анклава Сребреница - най-тежкото масово престъпление в Европа след Втората световна война, признато от съда за геноцид. Терорът над цивилното население на Сараево по време на няколкогодишната смъртоносна обсада на града и държането на служители на ООН за заложници са другите престъпления, за които сърбинът посрещна смъртта си зад решетките, оствяйки тъмна диря в съвременната история на Европа.

Светла е дирята, която оставят две личности, които напуснаха земния живот през тази седмица.

На 89 години почина най-възрастният действащ монарх в Европа - норвежкият крал Харалд Пети. Остава на трона 35 години, през които прави всичко възможно да приближи монархията до обикновените хора. В сърцата на своите поданици Харалд Пети ще остане като "крал на народа", а времето ще покаже дали такъв ще бъде и неговият 53-годишен син, който е новият крал на Норвегия Хокон Осми.

В сърцата на милиони хора по света със сигурност ще остане “Кралицата на кънтри музиката” Доли Партън, която тази седмица си отиде на 80-годишна възраст. Носител е на 11 награди "Грами", включително за цялостно творчество. Освен изпълнител е и автор на много от своите песни, изявява се и като киноактриса.

Освен като творец Доли ще бъде запомнена и със своето човеколюбие и благотворителна дейност. Вестник "Ню Йорк таймс" коментира, че малцина са се радвали на толкова голяма популярност както сред републиканците, така и сред демократите в една толкова разделена страна като САЩ.

Президентът Доналд Тръмп разпореди знамената в страната цяла седмица да останат свалени наполовина в памет на Доли Партън.