Кайтсърф училище събира хора от цял свят на Лимнос

На гръцкия остров Лимнос, разположен в северната част на Егейско море, край плажа Алики, кайтсърфингът събира хора от различни държави, култури и поколения. Именно там се намира FlaminGokite (Фламинго кайт) – кайтсърф училище, създадено от Божана, Маргарита и Питър.

В звуковия файл ще чуете историите на основателите на FlaminGokite, както и на инструктори и хора от различни краища на света. Те разказват как са попаднали на острова, какво ги свързва с Лимнос и какво е да работиш и прекарваш времето си на място, където различни езици и култури се срещат около общата страст към вятъра и морето.

Ще разберем още колко време е необходимо на един начинаещ, за да започне да кара самостоятелно, какво се случва, когато няма вятър, как се променя кайтсърфингът през годините и защо някои от клиентите се връщат на Лимнос отново и отново.

От първите ученици до международния екип днес – как FlaminGokite се превръща в нещо повече от кайтсърф училище.

Разговаряхме с двама от основателите на FlaminGokite – Божана (Бужи) и Маргарита (Марго), които ни разказаха повече за началото на училището, предизвикателствата и плановете им за бъдещето.

“Как се роди идеята да създадете кайтсърф училище именно на Лимнос, защо избрахте точно този остров и именно плаж Алики? 

Идеята се роди след като работихме години наред за Сироко (уиндсърф училище/станция на плаж Керос – б.р.) и този плаж беше единствено плаж, на който не беше направено все още училище. И тъй като идвахме насам, за да правим понякога уроци тук, разбрахме, че вятъра е много стабилен и плажът е голям, по-диво е, няма хора. И решихме да се пробваме и това е първото училище, което излезе извън Керос (плаж – б.р.).”

“Какво е най-голямото предизвикателство да развиеш именно кайтсърф училище в друга държава, в този случай Гърция? 

За нас беше най-голямото предизвикателство, е че не знаехме добре езика, сега вече поразбираме. Административно беше най-големият ужас, но вече схванахме как работи динамиката и се борим, звъним, чакаме, но със сигурност администрацията, физическата работа нас не ни плаши.”

“Каква е разликата между това да работите в България на Черноморието и да работите тук в Гърция в сферата на кайтсърфа и на вятърните спортове? 

За съжаление аз не мога да го отговоря този въпрос, защото не съм работила на нашето Черноморие, но това което знам е, че тук вятъра е доста повече отколкото при нас и тук няма плажуващи, както имаме по нашето Черноморие. Така че по-скоро е по-регулирано, плажовете са по-чисти, няма големи хотели, няма народ и вятъра със сигурност е значимо.”

“Какво искате да постигнете с училището през следващите години, да го развиете по някакъв начин? Какви са ви плановете и идеите? 

Чисто физически бихме искали да се разширим, но това не е главното. Най-важно е да си остане комюнитито, всички да се грижат един за друг и да се разрастваме не в физическа форма, а по-скоро в социална, за да могат хората, които идват при нас да се чувстват добре. Тук идват страшно различни хора, всички си говорят, никой не си седи на телефоните. По-скоро е развитие в комюнитито, не физически.”

Марго - другият основател на школата, разказва повече за условията на острова, развитието на кайтсърфинга и отношенията с местната общност.

„Какво според Вас прави този остров толкова подходящ за кайтсърфинг и подобни спортове с вятър?

Лимнос не е най-популярният остров за кайт и уиндсърф, защото условията са малко по-стабилни, по-сигурен вятър има по-надолу по Егейско море, но мястото не е много комерсиално все още. Има някакъв контрол, самият остров сякаш прави някакъв филтър. Има няколко различни плажове, на които може да се кара кайт и уиндсърф, на други места само за уиндсърф става и дори хората практикува тук хавайски сърф. А какво го прави специално? Въпрос на лично усещане. Магичен е островът, няма какво повече да кажа.“

„Как се промени кайтсърфингът и интересът към спорта през годините? Дали се е увеличил интересът или е намалял спрямо някакъв друг спорт?

Самият кайтсърф е много бързо развиващ се спорт, и другото което е, че е малко по-достъпен не като цена, а като умение или възможност за прогресиране. Макар че в сравнение с уиндсърф в началото е малко по-тегаво, докато се усвои кайт контролът. Готиното при кайта е, че не е задължително да си много физически здрав. При уиндсърфа там е технически и физически спортът, докато кайтът е по-скоро технически. И хора, дори с проблеми от сорта нали на двигателния апарат, опорно-двигателния апарат, могат да го практикуват. Дори хора, които имат проблеми с колената, в един момент могат да прескочат и да почнат да карат с еднопосочна дъска, тя прилича на хавайската дъска.“

„Как започна всичко и как се развива училището от създаването му до сега?

Започна всичко някакси спонтанно, не баш в последния момент с някакво натрупване, по-скоро като експеримент. 2018 ни е първото лято, което доста сили вложихме за изграждането нали на инфраструктурата и така нататък. Но идеята се зароди лятото на 2017. Всички сме били на Керос (плаж – б.р.). В един момент просто Керос почна много да теснее. Ние искахме някакси да се отделим от този трафик, през август месец особено, и да отидем някъде, където е по-спокойно. Тук на този залив вятърът е оншорен, сайдоншорен, което прави обучението по кайт малко по-приятно за разбирането на кайта. Тази посока на вятъра има и свои негативи, защото е вълнисто морето, но човек, ако иска да се научи, не го спира нищо. Това ни е вече девети сезон и мисля, че добре ни се получава. Стараем се да държим хубаво отношение към хората и качество на преподаване.“

„Как местните хора и гръцката общност приемат българското училище?

Ние не сме напълно българско училище. Питър е австриец и ние не гледаме да се идентифицираме спрямо националност, а по-скоро като характер, морални стойности и така нататък. Местните хора, които изкарват хляба си през лятото от тук, много държат. Няма значение дали е българско, дали е гръцко училището. Има приток на туристи, което пълни и ресторантите, купува се и от местните производители, всички печелят от това. Разбира се, винаги има някой, на който нещо не му допада, но опитваме се да се разбираме с всички и да комуникираме директно. Заради близостта на острова до България, съответно и туристическият контингент с българска националност е много силно изявен на острова. Съответно и местното население почва да учат фрази на български, пък българите учат фрази на гръцки. И е много, много приятен каламбур от гръцко-български, както език, така и манталитет, така и някакви обичаи. Много е приятно.“

Освен с част от основателите, разговаряхме и с инструкторите, които ежедневно работят с начинаещи и напреднали кайтсърфисти.

Тина Близнакова ни разказа как самата тя започва да се занимава с кайтсърфинга, как стига до това да стане инструктор и какво е да предаваш знанията си на други хора.

“Как и кога започнахте да се занимавате с кайтсърфинг?

Преди около 5 години започнах да се занимавам на Лимнос, тъй като карам уиндсърф от много малка и всички около мен започнаха да карат кайт и реших и аз да се запиша на кайт.”

“Какво ви доведе до това да станете инструктор?

Исках да се занимавам с нещо през лятото, докато уча в гимназията и след това, докато съм в университета, пак исках да имам лятно занимание и реших, че най-добре е да си изкарвам парите през лятото, правейки нещо, което обичам да правя.”

“Колко време обикновено е необходимо на човек да започне да кара самостоятелно?

Аз обикновено казвам на своите ученици, че между 6 и 12, 14 часа да тръгнат да карат, но самостоятелно аз бих казала малко повече, към 20 часа да могат да свикнат да карат upwind, както ние казваме.”

“Какво ви харесва най-много в това да обучавате и да преподавате на хората?

Най-любимото ми нещо е усмивката на ученика, когато се изправи за първи път и започне да кара. Оттам нататък всичко е само забава и кеф, така че бих казала усмивката и щастието на учениците.”

“Какво бихте казали на човек, който се страхува да опита кайтсърфинг?

Много малък процент от хората по света всъщност карат кайт и да караш кайт е нещо уникално и много яко и всъщност ако си научен от добър инструктор, който те научи по правилния начин, няма нищо страшно.”

“Какво правите когато няма вятър и съответно не можете да карате кайт и да преподавате?

Когато няма вятър, обикновено ако сме пак на Лимнос, се разхождаме по острова, ходим да скачаме от скали, правим всичко друго, което не изисква вятър а в повечето време си почиваме от работа.”

Сред инструкторите на FlaminGokite има и хора от други държави. Ана, която е гъркиня, работи във въпросното училище и е дори научила малко български.

“Как една гъркиня се оказа да работи в българско кайтсърф училище и дори говори малко български?“

Аз знам малко български и не знам как да говоря сега”. За мен е много приятно да работя тук, защото познавам Бужи, една от шефовете, от 9 години. И за мен беше много интересно да започна работа тук. Започнах да говоря малко български, защото трябва да общувам с толкова много българи. И знаеш, трябваше да се справя с това и малко по малко започнах да уча и за кайтсърфа – как се казва „пусни бара“, и „вятъра“ и така нататък. И е супер яко. Това е.”

“Има ли българска дума, която използвате постоянно, когато работите?

Да. Любимата ми дума е „дързост“. „Дързост“. Трябва ти малко повече „дързост“. Това е думата, която използвам.”

“Вие сте гъркиня, работите в Гърция, в българско училище и говорите български. Какво означава за вас това място, именно FlaminGokite?

За мен тук е като семейство, като безопасна зона. Не знам, не ми е лесно да го обясня с думи, но без хората около мен, които всеки ден ме учат на нови думи като „съобразителен“ и други подобни, не знам дали бих могла да се справя. Това е моята безопасна зона. Всеки ден научавам нещо ново и е изключително интересно.Всеки ден трябва да общувам с българи – понякога са ядосани, после са много щастливи по време на урока и така нататък. Имам някои думи, които използвам постоянно, като „внимавай“ и други. Не знам, просто не мога да си представя да не правя това с българите.Ако работех в гръцко училище, щеше да ми е много трудно като гръцка инструкторка, защото половината изрази, като „пусни бара“ и други подобни, просто не съществуват на гръцки. Трябва да използваме много по-дълги изречения и е супер трудно да се преподава кайтсърф на гръцки. Така че на български е по-лесно.”

В екипа се срещат още различни националности. Питър който е от Австрия, също е основател и инструктор в училището.

Но животът в едно кайтсърф училище не се състои единствено от каране. Илияна ни разказа повече за живота извън водата, през зимата и връзката с българските клиенти.

„Остава ли ви време да карате кайтсърф или уиндсърф?

По време на хай сезона не ни остава много време за каране. Ако дойдем преди работа или след работа, или ако някой ученик отпадне през деня, може да влезнем. Но като цяло сме фокусирани върху работата. Извън сезона караме повече.“

„С какво се занимавате през зимата, когато няма условия за каране на вятърни спортове?

Зимата карам сноуборд предимно в Банско. Все още съм част от фрирайд отбора и ходим по състезания, когато имаме възможност. Така минава общо взето зимата ни - на сняг.“

„Каква част от клиентите ви са българи и какво ги привлича при вас да се връщат всяка година?

Ами по-голяма част от клиентите ни са българи, които са доведени от други българи доволни клиенти, научили се при нас да карат. Гледаме да се отнасяме с разбиране към всеки и според възможностите им подхождаме индивидуално към тях. Всяка година, Фламинго семейството се разраства все повече и повече. Виждаме много доволни хора, практикуващи спорта и това ни прави нас щастливи.”

Сред хората, които познават FlaminGokite още от ранните му години, е Боян Тодоров. Той разказа за дъщеря си, която е сред първите ученици на училището, и за причините, които го карат да се връща отново и отново на Лимнос.

„Споменахте, че дъщеря Ви е сред първите ученици на училището. Как се е развило от създаването му досега и как се е променила цялата атмосфера и цялата обстановка?

Училището стартира юни месец 2017 година и нашата дъщеря беше заедно с още един младеж първата им ученичка тук на това място. Иначе за тия години на практика вайба на мястото не се е променил. Това, което те искаха да постигнат, е да се събират хора, които обичат кайта и искат да карат. Това се е запазило и хората, които идват тук, идват заради самия спорт.“

„Как за пръв път разбрахте за FlaminGokite и как попаднахте тук?

Идваме на острова от 2014 година и се познаваме и с Бужи, Питър и с Марго още от предишното им място, на което работеха. И като дойдохме 2017 юни месец, ги срещнахме. От тях разбрахме, че откриват училище на ново място. Дойдохме да ги видим и оттам им помогнахме и станахме и техните първи клиенти. Защото съпругата ми също се е учила при Бужи и тя вече от доста години кара. Както и дъщеря ни - тя е първата ученичка. Съответно в момента тя е кайтсърф инструктор. Така че за 9 години напредъкът е много голям.“

„Какво Ви кара да се връщате отново и отново през годините на остров Лимнос, и по-точно във FlaminGokite?

Най-вече любовта към водните спортове, вятъра и морето. Специално тук на Алики е най-хубавото място за каране на острова, защото водата е достатъчно дълбока и вятърът е в подходящата посока, така че дори да стане някакъв инцидент, да те изкара на брега, но и хората, които винаги са тук от FlaminGokite и винаги са готови да помогнат, и да дадат съвет.“

„Какви са отношенията между хората тук, превърнаха ли се инструкторите и другите клиенти в нещо повече от познати?

Ами, ние сме приятели с тях и дори когато не са тук на острова през зимата, са ни гостували и в къщи, срещали сме се и в София по други поводи и други мероприятия, така че наистина хората, които идват тук, освен познати и практикуващи кайтсърфинг на едно и също място, стават и приятели и с радост си планират така нещата, че да се видят и на следващото лято.“

„Какво според Вас прави FlaminGokite различно от обикновено място, на което човек идва на почивка или да се учи на кайт, нещо повече от станция за каране на кайтсърф?

Това място е създадено по-скоро за хора, които обичат кайта, а не като примерно другите училища, които първото нещо е комерсиалната цел и желанието да обслужат възможно най-много клиенти. Тук нещата така са направени, че да идват наистина хора, които обичат спорта, обичат спокойствието и са дошли да се насладят на активна дейност като спорт и после приятна обстановка и разговори.”

 Историите на хората, които стоят зад FlaminGokite, показват едно място, което далеч надхвърля границите на обикновено кайтсърф училище. Български, гръцки, английски, немски и други езици се срещат на един гръцки плаж, а хора от различни държави се събират около общата си страст към вятъра и морето.

Репортаж на Филип Коцев чуйте в звуковия файл.