Сараево – градът, в който Изтокът среща Запада

Сараево не те посреща с един образ. Посреща те на пластове – с минало, което е навсякъде около теб, с шумните кафенета, с трамваите, с аромата на кафе и печено месо, с тесните улички на Башчаршията и с хора, които сякаш много добре знаят как да живеят с историята си, без постоянно да говорят за нея.

А когато пристигнеш по време на Сараевския филмов фестивал, градът има още едно лице. Киното излиза от залите и буквално завладява улиците. Срещаш актьори, режисьори, журналисти, публика. И въпреки че има световни звезди, няма усещането, че фестивалът е отделен от града. Напротив – той е част от неговия ритъм.

Това е и едно от най-силните впечатления от Сараево – тук фестивалът не изглежда като събитие, което временно е пристигнало в града. Изглежда като нещо, което му принадлежи.

Червеният килим – по балкански

Сараевският филмов фестивал започва през 1995 година – в самия край на обсадата на Сараево. Тогава той е съвсем различен по мащаб и атмосфера. Няма днешния звезден спектакъл, няма холивудския тип червен килим.

Първият официален червен килим пред Народния театър се появява през 2003 година. До 2019-а той е класически – едноцветен, червен, познатият символ на филмовата слава.

Но за 25-ото издание фестивалът прави нещо много характерно за Сараево – заменя традиционния червен килим със специално проектиран босненски килим, вдъхновен от сараевски килим от 1930 година, съхраняван в Националния музей на Босна и Херцеговина.

Градът, в който Изтокът среща Запада

От едната страна е Османската империя – Башчаршията, джамиите, ориенталските мотиви, тесните улички. От другата започва европейското лице на Сараево – австро-унгарската архитектура, фасадите, широките улици.

Много малко градове могат толкова буквално да покажат къде се срещат Изтокът и Западът. А в Сараево това не е само исторически факт. Това е част от ежедневната атмосфера.

Башчаршия – там, където Сараево звучи

Ако искаш да усетиш Сараево, трябва да отидеш в Башчаршия. Това е старият търговски център на града, създаден още през XV век. Тук има малки магазинчета, занаятчийски работилници, медни съдове, сувенири, сладкиши, кафенета.

Има шум, има хора, има аромати.

Сараево е под обсада 1425 дни – от април 1992 до февруари 1996 година.

Сараевският филмов фестивал се ражда именно в този период – през 1995-а.

Това е може би най-важният ключ към разбирането на фестивала. Той не се появява, след като всичко е свършило. Появява се, докато градът все още преживява войната.

Затова днес фестивалът носи нещо много повече от международен престиж.

Затова Сараево днес не те посреща с "ние сме преживели война". Посреща те с "ние сме тук".

И може би това е най-силният разказ, който този град може да разкаже – не само с киното, а със самото си присъствие.

В "Киното отвъд екрана" гостува колегата журналист и завеждащ редакция "Новини, образование и култура" Наталия Маева. Чуйте цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.