Автор:
Дарина Маринова
понеделник 31 август 2026 13:17
понеделник, 31 август 2026, 13:17
СНИМКА: bularch.eu
Размер на шрифта
От 15 до 17 октомври в София в Аула Максима на Университета по архитектура, строителство и геодезия ще се проведе ИНТЕРАРХ 2026 – международна конференция, изложби и конкурс на проекти. Мотото на това 16-о издание на форума е "Европейски политики в архитектурата – холистичен подход към свят в преход". Организатор на ИНТЕРАРХ 2026 е Съюзът на архитектите в България съвместно с УАСГ (който ще отбележи своята 85-годишнина през 2027 година). Тази година се навършват 45 години от първото издание на ИНТЕРАРХ, в основата на което е проф. арх. Георги Стоилов.
И тъй като архитектурата е не само "застинала музика", както твърди Гьоте, а и изкуство, чийто творби човекът обитава, затова разговорът с утвърдените професионалисти като архитект Петър Диков - председателя на Съюза на архитектите в България, и архитект Истелиана Атанасова - председател на Организационния комитет, за предстоящото международно събитие ИНТЕРАРХ 2026 и официален представител на България в Изпълнителния борд на Европейския съвет на архитектите, е важен.
Като председател на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков вече си е поставил няколко приоритета: възвръщане на престижа и авторитета на архитектската професията, работата с младите архитекти, промяна на нормативната уредба и качеството на средата като фокусът е към разграничаване на градоустройството от архитектурата… Сред целите е и възраждане на ИНТЕРАРХ след няколкогодишното прекъсване.
Арх. Петър Диков: Градоустройството е архитектурен, но и много политически въпрос. Архитектурната колегия много дълго време носи като че ли вината на това, което се случи преди 30-35 години с така нареченото презастрояване. Заемане на зелени площи със сгради. Аз многократно съм казвал, че това е резултат от политическите промени в България и на първо място ще поставя възстановяването на собствеността на земеделските земи в урбанизирани територии… На проблемите на нашите градове, на нашите курорти - това е основата на всички проблеми, които се опитват да вменят като вина на архитектите. Не са вина на архитектите и ние като професия се стремим да работим за хората, за това на хората да им е удобно, за това да им е комфортно, за това на хората да им е уютно. Това, че се появяват сгради, които пречат на достъпа на хората, примерно до плажа или че се появяват сгради в пространства, които хората традиционно са свикнали да възприемат като зелени, примерно в жилищните комплекси. Това е точно резултат на тия политически процеси и ние носим вината на тези промени. А всъщност не са пряко свързани с архитектурната професия.
Арх. Истелиана Атанасова: Всички знаят може би за школата "Баухаус", която е създадена в началото на 20-и век, която сега в новото време по инициатива на ООН Европейската комисия я възражда като поставя на преден план една нова политика и механизъм за така наречен Нов европейски Баухаус. Говорим за архитектурата като изкуство и тука в тези европейски политики влизат основните ценности в архитектурата и културна идентичност на мястото. Аз ще направя една препратка към 17-е основни цели за устойчиво развитие на света до 2030 година на ООН. Една от особено важните е партньорството и съвместната работа между институциите. Значи това, което предстои е един процес, в който важна роля играят архитектите. Без подкрепата на управляващите, без подкрепата на всички хора от гилдията и разбирането на цялата общественост, няма да могат да се реализират тези стратегии. И само ще кажа, че с тази конференция (ИНТЕРАРХ 2026) ние поставяме началото на един много сериозен дебат, който в другите европейски страни вече е започнал своето развитие. Някои от страните дори са завършили тези стратегии. България до миналата година беше заедно със Словакия. Тази година вече само България е единствената страна в Европа, която не е започнала дори разработването на тези европейски стратегии и политики, които са важни за качеството на живот, за по-добрия начин на живот на хората, за едно по-хармонично общество, за справяне с климатичните промени и с всичките проблеми, които има нашия живот. Защото архитектурата има огромно отражение върху ежедневния живот на хората.
Има климатични промени в Европа и всички ги усетиха това лято. Има ли архитектурата отговор как да се реагира?
Арх. Петър Диков: Не случайно световна тенденция е за изграждане вече на енергоефективни сгради, които по модерни технологии да консумират все по-малко енергия. Вече модерна тема става пасивната сграда, която всъщност не зависи от външни фактори за доставка на енергия, на вода. Тази сграда е направена така, че тя работи самостоятелно. И това е посоката, която сме длъжни така или иначе в проектирането и технологията да спазваме. Вече такива са изискванията на потребителите. Те са изискване и на реалната ситуация в живота е свързано са температурите, електричеството, липсата на чисто. Да допълня Тук процесът е двупосочен - от една страна новото строителство, от друга - регенерирането и реновирането на съществуващите. Огромният сграден фонд, който има в Европа, не подлежи на разрушаване. Той трябва да се пригоди към новите условия и към новите изисквания. Много тежък и сериозен въпрос, който също трябва да бъде умело управляван.
Има ли нещо в миналото на архитектурата, в предишните векове, от което да се почерпи опит?
Арх. Петър Диков: Може да отидем в някое наше възрожденско селище и да видим колко екологосъобразни са възрожденските къщи, където има един полу-сутерен, в който обикновено са живеели зимата, който е прохладен през лятото. Сградите са насочени в южно изложение, защото южното изложение за България е най-екологосъобразното. Лятното слънце е високо и то не влиза много в помещенията, което значи, че не им трябва допълнително охлаждане. Докато зимното слънце е ниско и то огрява навътре в помещенията и топли естествено, с природни източници така да се каже.
Какви гости очакваме през октомври на ИНТЕРАРХ 2026 в София?
Арх. Истелиана Атанасова: Лекторите са на изключително високо ниво. Може би от 30 и повече години, не е идвал в България носител на наградата "Прицкер" - това е Нобеловата награда за архитектите. Ще дойде Жан Филип Васал, който е носител на "Прицкер" за 2021 година. Също така ще дойде президентът на АСЕ - архитектурния съвет на Европа, Даниел Фюгеншух. Бившият президент на Международния съюз на архитектите Хосе Луис Кортез Делгадо пристига, той ще говори за кръговата икономика в градовете. Ще има лектори от Великобритания като Ясмин Шариф. Някои от тях ще говорят точно за устойчива архитектура, за вписването ѝ в природната среда и ландшафтната архитектура. Поканили сме лектор от Германия, който работи в Журито на конкурса на Международния съюз на архитектите за здравословни публични пространства и самият той е един от много добрите специалисти в света по здравословна среда и сгради. Той ще включи в презентацията си, по наши искане специално, примери за детска болница. Точно за това е едно от изискванията на Новия европейски Баухаус - архитектура, която да е приобщаваща, устойчива и съхраняваща културната идентичност на съответното място.
Конференцията ИНТЕРАРХ 2026 ще бъде безплатна за всички български и чуждестранни архитекти и студенти по архитектура. Ще се проведе на английски и български език с осигурен симултанен превод. С предварителната програма и лекторите можете да се запознаете по-подробно на сайта на Съюза на архитектите в България.
Целият разговор на Дарина Маринова с арх. Петър Диков и арх. Истелиана Атанасова в предаването "Какво се случва" можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!