Охлаждането... Пренебрегван проблем ли е лятната енергийна бедност?

Дефиницията за енергийна бедност включва и термина "охлаждане". Лятната енергийна бедност обаче все още не е добре разпознат проблем, макар определени страни вече да мислят за конкретни мерки. Това каза за БНР Десислава Стоянова от сдружение "За земята". От сдружението са изготвили доклад с препоръки, насочени към управляващите органи.

Няма яснота колко български домакинства са в лятна енергийна бедност, подчерта тя.

"В България не се събират данни конкретно адресирани към лятна енергийна бедност. Имаме информация колко хора използват климатици, колко домакинства имат климатици в България - 72.6%, но не знаем, на практика, дали тези хора използват климатиците си за отопление, за охлаждане или за двете и дали имат възможност да използват климатиците си за охлаждане".

Сградният фонд е съществен проблем, допълни Стоянова пред "Хоризонт".

"91% от обитаваните жилищни сгради в България са построени преди съвременните изисквания за енергийна ефективност. Има данни, че 32% от домакинствата в еднофамилни жилища съобщават за летен дискомфорт. Домакинствата, които са в еднофамилни жилища, всъщност са изправени пред по-голям риск от лятна енергийна бедност".

Над 70% от хората вече живеят в градовете, където се образуват и така наречените "градски топлинни острови", подчерта тя в ефира на "Преди всички". Възможно е сграда да е енергийно ефективна през зимата и едновременно с това да прегрява през лятото.

"Имаме критики към начина, по който се санира и материалите, които се използват. Това е доста важно. Най-евтиното не е най-хубавото. Естествените материали, разбира се, са много по-качествени. Но това, за което трябва да говорим през лятото, са т. нар. пасивни мерки - по-добра вентилация, засенчване. Има и така наречените "природни решения" - тоест озеленяването, водни басейни в градовете. Това е доста важно. Затова и хората толкова протестират, когато се режат дървета. Не е необходимо да имаме само скъпи решения и климатици, а е важно да се мисли малко в цялост".

Възрастните и хронично болните хора са особено уязвими, особено възрастните жени, защото те се справят по-трудно с горещините, допълни Стоянова. 

"Обикновено самотно живеещите хора имат трудности за справяне с това".

"Наемателите са група хора, които в Европа са около 30%. Може би и в България е подобно числото. Те реално нямат възможност да предприемат каквито и да било мерки, често, за справяне с горещините и, на практика, се превръщат в уязвима група. Деца, самотни родители, маргинализирани общности - това са обичайните групи, които вероятно страдат и от зимна енергийна бедност. Една от целите на доклада е просто да предизвикаме повече внимание. Необходимо е да се събират повече данни, за да може да се адресира този проблем".

Интервюто на Ирина Недева с Десислава Стоянова можете да чуете в прикачения звуков файл.