Славянската музика е във фокуса на симпозиума в рамките на "Варненско лято"

Тази година Международният музикален фестивал "Варненско лято" отбелязва 100 години от началото – от онези първи Летни музикални тържества (или Български народни музикални тържества) през 1926, които по примера на Залцбург, залагат фестивалното начало в града.

И колкото повече се разказва историята на първите тържества, толкова по – ясно става колко ключово е музикознанието – защото предното лято, през 1925, Иван Камбуров изнася поредица от музикални сказки във Варна.

В първия ден на септември започна седмото издание на Международния симпозиум, стартирал по идея на артистичния директор на фестивала Марио Хосен. Модератор на събитието, която събира водещи музиколози от цяла Европа, по традиция е проф. д-р Хартмут Кронес от Виена, а всяка година има обединяваща докладите тема. През 2026 фокусът е върху славянската музика.

Ето какво разказа в "Метроном" главен асистент, д-р Петя Цветанова от Националната музикална академия в София, която не само е съ-водещ на симпозиума, но и представи в първия ден свой доклад, проследяващ славянската нишка в онези първи години на фестивала. Ето какво разказа тя в предаването "Метроном":

С моят доклад исках наистина да отдам почит на историята на този голям форум; използвала съм разработки и изследвания на колеги, но и моята студентка Мария Иванова се разрови в много архиви. Открихме и че още през 1935 има славянски концерт на фестивала – цели две концертни вечери, които са посветени. Професор Хартмут Кронес, който е в голямата лига на европейското музикознание, ще представи доклад за "Шостакович в лапите на политиката", колеги от Полша и от Чехия ще ни запознаят задълбочено с процесите в полската и чешката музика. За мен най-хубавото, което Марио Хосен и професор Кронес са заложили в този симпозиум е връзката между теоретичните представяния и програмата на вечерните концерти в дните на симпозиума.

И още интересни детайли от първите издания на Летните музикални тържества:

Доста рано започват да се канят гост – солисти, макар в началото най-важната линия е да се представя българската музика, с нея са били свързани и теоретичните теми. Отбелязвани са и големи годишнини, говорили са за Шуберт, коментирали са Бетовен. И мога да кажа, че дори първоначално да са тръгнали повече с варненски сили, много бързо се е включил музикалния елит от цяла България" – разказва Петя Цветанова и подчертава, че симпозиумът, макар и на най-високо ниво, е и за широка публика. "Той е организиран така, че да даде контекст и знания за концерта, който предстои всяка вечер, а много от докладите поставят музиката в интригуващ политически и социален контекст. Има снимков материал, музикални илюстрации (част от тях изпълнени на живо). Така че всъщност симпозиумът е много ценен, защото този тип музика има нужда от подготвена публика.

Международният симпозиум продължава с вход свободен и на 2 септември от 10 до 13 часа в Художествената галерия във Варна, където са и концертите (на 1, 2 и 3 септември от 19 часа), чиято програма съответства на темата на симпозиума.

Тази вечер специален гост е именитата пианистка Елизабет Леонская, която ще свири и соло и заедно с квартет "Йерусалим", както и голямата българска пианистка Милена Моллова в дуо с Милена Лазарова, първата флейта на Радиооркестъра Явор Желев, пианистката с ярка кариера във Виена Дора Делийска, Надежда Цанова, с много силни изяви през последните няколко години у нас, и в Европа; Стефан Брукхарт, който спечели конкурса Cantus Firmus – с творби от Дворжак, Шимановски, Мисливечек и Шопен.

Целият разговор на Лили Големинова с Петя Цветанова можете да чуете в звуковия файл.