Китай не подкрепи премахването на "непазарните политики" в комюникето на Г-20

Китай провали консенсуса на срещата на върха на финансовите министри и централни банкери от Г-20, като се противопостави на формулировката в комюникето, договорена от САЩ и другите страни, относно премахването на "непазарните политики“ за ограничаване на глобалните търговски дисбаланси, предават Ройтерс и "Файненшъл таймс".

Според американски и европейски представители на срещата, Пекин е възразил срещу формулировката по няколко въпроса, включително усилията за осигуряване на безпроблемното функциониране на глобалните вериги за доставки на енергия, храни, торове и критични минерали,

На въпроса защо Китай се е съпротивлявал на формулировката, договорена от групата, висш американски служител заяви:

"Те са виновни. Ако се притесняваме от постоянни нарушения, те са най-лошите нарушители. За Г-20 да има консенсус в съотношение 19 към 1 е невероятно".

САЩ, които бяха домакини на събитието в Северна Каролина, публикуваха късно снощи "изявление на председателя“, договорено от всички членове на Г-20 с изключение на Китай.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви пред репортери, че се е "надявал да може да обяви единодушно съвместно комюнике", но че поради представители на една държава члена от Г-20, групата "не е успяла да постигне пълен консенсус".

Разногласията идват три седмици преди китайския президент Си Цзинпин да посети Вашингтон за среща на върха с президента Доналд Тръмп и три месеца преди лидерите на Г-20 да се срещнат в Маями за годишната си среща на върха.

Американски представители заявиха, че членовете на Г-20 са се споразумели за необходимостта от "стъпки за премахване на непазарните политики и практики, които изострят дисбалансите".

Китай обаче е възразил срещу фразата "непазарни политики", според американски служители и висш служител на Европейската комисия. Азиатската държава също така се е противопоставила на призивите към МВФ и ОИСР да подобрят данните, необходими за анализ на непазарните политики.

Несъгласието идва на фона на опасения относно китайския износ, който до голяма степен се разглежда като обусловен от вътрешен свръхкапацитет – позиция, която Пекин отхвърля.

Търговският излишък на Китай с ЕС нарасна до 360 млрд. евро през 2025 г., според данни на единния блок. САЩ пък работят по налагането на мита на Китай и други страни, насочени към справяне със свръхкапацитета.

Един от четирите раздела, на които Пекин се противопоставил в окончателното изявление, гласеше, че "страните с прекомерни и постоянни външни излишъци трябва да премахнат изкривяванията, които ограничават вътрешното потребление и водят до прекомерна зависимост от износа за икономическия си растеж".

Китай също така е възразил срещу всяко споменаване на "критично важни минерали", отбелязват източници на "Файненшъл таймс".

Миналата година Пекин заплаши да въведе всеобхватен глобален контрол върху износа на критично важни минерали, след като Тръмп наложи тарифи на Китай. Тръмп и Си постигнаха примирие в търговската си война през миналия октомври, но американски официални лица твърдят, че Китай не изпълнява напълно ангажимента си да гарантира доставките на редкоземни елементи. Вашингтон също така иска Китай да облекчи ограниченията върху износа за Япония, което е от решаващо значение за веригите за доставки на САЩ.

Китай също така е възразил срещу раздел в съвместното комюнике, касаещ осигуряване на предвидимо корабоплаване през Ормузкия проток, поради опасения относно последиците за Тайванския проток и Южнокитайско море, върху които претендира за суверенитет.

Скот Бесент определи срещата на Г-20 като усилие за насърчаване на глобалния икономически растеж, справяне с икономическите дисбаланси и обсъждане на начини за преструктуриране на суверенния дълг. На срещата на върха присъстваха и ръководители от частния сектор, включително главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън.

Китай също така е възразил срещу формулировката, според която членовете на Г-20 потвърждават "солидарността си" с "Общата рамка", предназначена да помогне на страни с високи нива на дълг да намалят задълженията си, особено тези към Китай.

Глобалните разходи (лихвите) по заемите достигнаха многогодишни върхове, оказвайки натиск върху най-големите икономики в света и предизвиквайки нервност сред инвеститорите.

Срещата на върха на Г-20 на моменти беше нестабилна. В понеделник европейските представители отказаха да бъдат снимани редом с руския финансов министър Антон Силуанов, който направи първата си физическа поява на международна среща след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г.

Министри от Германия и ЕС също така критикуваха глобалната търговска война на Тръмп. Валдис Домбровскис, комисар на ЕС по икономиката и производителността, нарече тарифите "контрапродуктивни".

Но Домбровскис заяви, че въпреки някои разногласия, членовете на Г-20 силно оценяват усилията на САЩ за справяне със свръхкапацитета и другите въпроси, повдигнати през двата дни в Ашвил, Северна Каролина.

В по-директни коментари, германският министър на финансите Ларс Клингбайл заяви, че водената от САЩ и Израел война с Иран, заедно с продължаващите тарифни спорове на САЩ, също са основни причини за несигурност, която възпрепятства световната икономика.

"Несигурността е отрова за икономическия растеж. Тарифните конфликти, водени от САЩ, като например настоящия спор с Канада, разрушават доверието", отбеляза той.

Великобритания пък заяви, че ще поддържа прагматични търговски отношения с Китай, като същевременно ще се справя с това, което според нея е "чувствителният въпрос" за опит за намаляване на дисбалансите.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви пред Ройтерс, че вярва, че Китай осъзнава необходимостта от предприемане на действия, но призова за повече координирани действия с други, като например Съединените щати, които намаляват нарастващите си фискални дефицити, които допринасят за прекомерното търсене на внос.