Валентина Каролева: На сцената се раждат неща, случващи се само в този момент

Може ли любовта да бъде измерена? И какво се случва, когато едно клинично изпитване започне да се намесва в човешките чувства? "Ефектът" на Люси Пребъл, поставен от Яна Титова, поставя тези въпроси през историята на двама участници в експеримент, между които се появява неочаквана близост. В спектакъла участват Иван Бърнев, Ирмена Чичикова, Стефан Додуров и Валентина Каролева. Спектакълът беше представен на 42-рите Празници на изкуствата в Созопол.

За Валентина Каролева това е първата "Аполония". Тя разказва, че усещането да пристигнеш в морския град за фестивала е различно – между морския въздух и работния режим, между свободата и необходимостта отново да влезеш в театъра. А публиката на фестивала тя описва като особено слушаща:

На мен ми е много вълнуващо, защото на мен това всъщност ми е първата "Аполония". […] Има едно такова усещане за свобода, за морския въздух, за хората, които просто са туристи наоколо. И е много интересно чувството как се нагласяш, настройваш в работен режим, влизаш в театъра.

В "Ефектът" науката и чувствата непрекъснато се срещат, но и си противостоят. За Каролева спектакълът отново доказва колко важен е изборът – какво да приемем, на какво да се доверим и кога да се оставим на случващото се:

По някакъв начин за мен лично този спектакъл доказва за пореден път как изборът е в нашите ръце – на кое да се доверим, на кое да се пуснем. Трябва да се вслушваме един в друг.

Именно доверието е в основата и на работата между актьорите. Валентина влиза в спектакъла с по-малък опит в театъра от останалите си колеги и признава, че много е наблюдавала начина, по който те се подготвят и стъпват на сцената. За нея това е една от най-ценните части от работата:

За мен това беше първо дебютна сцена в България и просто толкова много ги наблюдавам, толкова много се уча от тях и си взимам всичко. […] За мен това беше едно от най-интересните неща – просто нещата, които ще науча и ще взема.

А с всяко следващо представление спектакълът започва да се променя и да придобива собствен живот. Това е едно от големите различия между театъра и киното, смята актрисата:

Просто то си заживява неговия живот и се стига до всяка една цел, която сме си набелязали за сцените. […] Заживява си неговия живот, но със сигурност постигаме неща, които дори не сме си представили, че ще отидем дотам.

За Валентина Каролева театралната сцена носи и нещо, което не може да бъде повторено по същия начин. Всяко представление се случва само веднъж – с конкретната публика, в конкретния ден и на конкретното място.

Колко е важно да си на момента, когато си на театралната сцена. […] В театъра понякога се раждат някакви изумително интересни неща само защото се случват точно в този ден, точно в Созопол, точно това, което се случва с декорите, и така нататък. И се ражда нещо ново и ти си така: "О, това колко добре работи всъщност."

Самата Валентина свързва усещането от сцената с един от ключовите мотиви в спектакъла – допамина. За нея обаче той не идва от изкуствено предизвиканото удоволствие, а от самото преживяване на сцената:

В момента, в който стъпя, се случва някаква магия, която просто си казвам: аз искам да остана тук завинаги, не искам това да свършва. […] Просто се изживявам там вътре и допаминът ми идва от това.

"Ефектът" е написан през 2012 г., но според Каролева темите му звучат все по-актуално. Особено въпросът за бързия допамин – онова незабавно удовлетворение, което днес получаваме от социалните мрежи, скролването и пазаруването:

Този бърз допамин, който в момента си говорим как социалните мрежи ни дават – просто влизането, скролването, пазаруването и така нататък – този бърз допамин докъде довежда. Как всъщност може да е много-много опасен. За мен лично е изключително актуална тема.

Според акрисата спектакълът поставя и още един важен въпрос – какво се случва със спомените ни във време, в което всичко се случва толкова бързо. Тя разказва за реакцията на дъщерята на Яна Титова след представлението и за нейното наблюдение върху финала на спектакъла:

Хем ги имаме спомените, защото нонстоп си снимаме, обаче толкова бързо се случва всичко, че ти не можеш да ги запазиш тук вътре. Това, което си преживявал, не може да остане.

В края на разговора Валентина Каролева се връща към избора – тема, която според нея остава в сърцевината на "Ефектът". И към възможността да се отпуснем и да позволим на чувствата да се случват:

Важно е да се отпускаме и освобождаваме малко в емоциите си, да им позволяваме да се случват по някакъв начин.

Целият разговор на Таня Димова с Валентина Каролева можете да чуете в звуковия файл.