Интервю
Доц. Илиян Симеонов от Института по лозарство и винарство:
Мискетът - семейство от сортове с вековна история и бъдеще в лозарството
В България един от представителите на това семейство е тамянката
Интервю с доц. Илиян Симеонов
четвъртък 3 септември 2026 10:51
четвъртък, 3 септември 2026, 10:51
Мискет грозде
СНИМКА: Латинка Светозарова
Размер на шрифта
В Плевен представиха близо 70 сорта грозде, проследяващи историята на българската селекция – от първите създадени сортове до най-новите устойчиви на климатични и болестни фактори.
Тази година празникът в Плевен беше посветен на мискета - не на един конкретен сорт, а на цялата група мискетови сортове, които имат дълга история и са разпространени в различни части на света.
По думите на доц. Илиян Симеонов от Института по лозарство и винарство в Плевен съвременните ДНК анализи дават възможност да се проследи произходът на едни от най-старите култивирани и селектирани сортове грозде.
"Това са може би едни от най-старите сортове - първите културно отглеждани и отбрани сортове в света", обясни той.
С разпространението си през вековете мискетът се е обособил в множество разновидности и в различните държави е получил различни наименования.
В България един от представителите на това семейство е тамянката.
"Самият сорт има над 200 синонима в света. Това е едно огромно семейство от сортове. Всяка страна си има някакъв наследник на този сорт, кръстоски и така нататък. Затова казвам, че той не е един сорт - тръгва отнякъде и в течение на времето се развива", посочи още специалистът.
Сред най-известните представители на мискетовото семейство е мускат отонел, който е широко разпространен и в България.
Ароматът - отличителният белег на мискета
Характерният аромат е това, което най-силно отличава мискетовите сортове от останалите.
"Както гроздето, така и виното са характерни с аромата. Ароматът е това, което отличава този сорт от всички останали. Това е един аромат, който се пренася от гроздето във виното и просто потиска всичко останало“, каза доц. Симеонов.
По думите му мискетовият аромат е толкова силно изразен, че доминира над останалите ароматни характеристики на виното.
Мискетът е сред най-широко разпространените бели винени сортове у нас. Почти няма българска изба, която да не отглежда мискет или да не го използва при производството на вина и купажи.
Близо 70 експоната показаха историята на българската селекция
Тази година организаторите са били затруднени да представят част от най-новата селекция заради неблагоприятното развитие на някои от експерименталните насаждения.
"Тази година ни беше малко трудно да покажем най-новата селекция, защото годината беше много приятна за експерименталната работа по установяване на възприемчивостта им към болести. Част от растенията имаха поражения и не можехме да ги представим", обяснява специалистът.
Въпреки това изложбата е събрала десетки образци - десертни и винени сортове, както и представители на новата селекция. Допълнителни проби са донесли и колеги от други научни звена.
Така общият брой на представените експонати е достигнал близо 70.
"В самата изложба може да се види историята на българската селекция - от първите сортове, създадени в институтите, до последните сортове", посочва доц. Симеонов.
По думите му само около десет от представените сортове са интродуцирани, а останалите са резултат от българска селекция.
Новите сортове са насочени към устойчивост
Селекцията на нов сорт грозде е дълъг процес, който при класическите методи може да продължи най-малко 15 години.
"Както и да се прави класическа селекция - от отглеждането и изпитването на полето до стигането до масата на един сорт, трябва минимум 15 години. Понякога дори и повече", казва специалистът.
През последните години работата на Института по лозарство и винарство в Плевен е насочена все повече към междувидовата хибридизация и създаването на сортове с повишена устойчивост на стресови фактори.
Причината са климатичните промени и необходимостта от по-екологично производство, при което се намалява броят на третиранията срещу болести.
„От последните шест сорта четири са именно такива – с повишена устойчивост“, отбелязва доц. Симеонов.
Работата продължава и с нови хибриди, които в следващите години могат да бъдат предложени за изпитване и утвърждаване като нови сортове.
Все повече производители отново търсят експертната помощ на института
Според специалиста ролята на Института по лозарство и винарство в Плевен остава важна за развитието на българското лозарство.
След промените в икономическия модел на страната много производители започват самостоятелно да вземат решения за сортовете, технологиите и начина на производство. През последните години обаче все повече лозари отново търсят съветите на специалистите.
"Последните години, след много провали, които имаше в практиката, отново се върнаха хората и добиха доверие в специалистите на института. С каквото можем, помагаме", каза доц. Симеонов.
Той подчертава и значението на младите специалисти, които постепенно поемат щафетата.
"Имаме и доста млад колектив с колеги, които тепърва набират сила. Това е бъдещето. Ние, които сме от малко повече време, помагаме на тези хора и в същото време има една приемственост."
Според него по-активното присъствие на института в публичното пространство и социалните мрежи също е помогнало на производителите отново да го припознаят като място, към което могат да се обръщат за експертна помощ.
Какво е хубавото вино?
На въпроса какво според него прави едно вино хубаво, доц. Симеонов отговаря, че на първо място това е въпрос на личен избор.
"Хубавото вино е, както всяко едно нещо от типа на виното, въпрос на избор."
По думите му през последните години качеството на българските вина значително се е повишило, а потребителите разполагат с все по-богат избор – от свежи и ароматни бели вина до леки или интензивни червени вина.
"В момента в България, това, което наблюдавам, е, че изключително много се вдигна качеството на вината. Имаме богат избор да опитаме различни видове, но наистина качествени вина."
Той отбелязва и тенденцията към развитие на малки бутикови изби, които произвеждат по-малки количества, но залагат на високо качество.
А неговата лична рецепта за хубаво вино е проста:
"За мен хубавото вино първо трябва да бъде истинско. И на второ място - личният избор и доброто мезе."
А най-важната съставка?
"И добрите приятели. А, разбира се, без това не може."
Още чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!