България не е транспонирала евродирективата за критичните субекти

Новините от Германия зададоха тона на дебат за това как Европа реагира на подобни заплахи и как реагира, когато агресорът вече е ясен.

"Лайпциг е инцидент, който се случи преди около месец. Можем да направим заключение, че германските власти са провеждали детайлно разследване, за да могат с голяма доза на сигурност да назоват, че виновникът за тази атака върху цивилно летище е именно Русия. Това е пример за, според мен, 2 неща – първо, доколко защитена е критичната инфраструктура в Европа и, на второ място, войната в Украйна се усеща вече и по отношение на вътрешната сигурност на самия континент".

Така директорът на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика Мария Симеонова коментира пред БНР германското обвинение към Русия за хибридна атака.

При инцидентите с изплували дронове по Черноморието не могат да се назоват виновниците, тъй като се осъществяват военни действия. Лайпциг е различен случай, защото има "доказателство за кинетични действия на Руската федерация на европейска територия", каза тя в ефира на "Хоризонт" и изтъкна, че повечето държави от ЕС са изразили солидарност с Германия и са предприели  дипломатични мерки срещу Русия като извършител на това деяние. България не е сред тях.

"Лайпциг е от най-големите хъбове за разпределяне на помощта за Украйна. Там са и големите самолети "Антонов", които знаем, че имат способността да пренасят извънгабаритни товари. Тоест, нарушаването на тези логистични връзки има директен ефект върху това колко ефективна ще бъде помощта на Европа за Украйна.

Европа трябва да защити критичната си инфраструктура, категорична е Симеонова. Тя подчерта, че вече има европейска директива за устойчивостта на критичните субекти. България обаче е от малкото държави, които не са я транспонирали. Това означава, че все още не можем да въведем законодателство, което да ни осигури възможност да правим оценка на хибридните рискове

"Тази директива всъщност е доказателство, че Европа осъзнава, че нашата критична инфраструктура е и ще бъде обект на подобни атаки. Просто защото Руската федерация действа по този начин".

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща е в България като част от обиколка, която прави в столиците, тъй като в момента преговорите за следващия за 7-годишен бюджет на ЕС навлизат в динамична фаза, обясни още Симеонова в ефира на "12+3".

"Коща е тук, за да чуе държавите-членки какво смятат, къде са червените им линии и да се постигне някакъв консенсус".

Посещението ще покаже къде правителството смята, че трябва да бъдат приоритетите на ЕС и каква ще бъде ролята на България в него. В контекста на войната в Украйна "има необходимост Европа да се погрижи при по-слабо американско присъствие за своята сигурност и отбрана", категорична е Симеонова.

"Тоест, по някакъв начин, в бюджета трябва да се вкара перо за финансиране на увеличаване на нашите отбранителни способности. Европейската конкурентоспособност също е много важна. Знаем за докладите на Драги на Лета и така нататък, но как се случва това? Как финансираме тези нови приоритети за справяне с новите предизвикателства, без да намаляваме парите в традиционни сектори, като например "кохезионна политика" и "селско стопанство". Това се опитва Коща сега да разреши, посещавайки всички столици на държавите-членки - да се чуят столиците и как мислят, че те ще може да се приложи такъв балансиран подход".

Симеонова очаква България да изведе приоритети, важни за региона и да изкаже подкрепа за принципа"пари срещу реформи".

България е Черноморска страна и е държава на Източния фланг. Балтийските държави и Полша вече са изтъкнали необходимостта от повече финансиране за държавите по Източния фланг, защото "те са едва ли не на фронтовата линия и всички тези хибридни атаки, за които досега си говорехме, са най-осезаеми именно в тези държави".

"От тази гледна точка, България има силна позиция. ЕС отделя по-голямо внимание на Черно море като регион, в който се водят активни военни действия. Държавата ни, заедно с Румъния, преди около година беше и от инициаторите на това да се създаде стратегия на Европейския съюз за Черно море".

"Когато България страни от единството в Европейския съюз, както напоследък, много често се случва, дори и да издигаме приоритети, нашата относителна тежест и преговорна сила намалява", каза още Симеонова, според която неназоваването на Русия като агресор в Лайпциг и опитите да махане на руски олигарси от санкционни списъци "вече не е дори политика на снишаване. Това е устойчив курс на промяна на външната политика".

Интервюто на Людмила Железова с Мария Симеонова можете да чуете в прикачения звуков файл.