Преглеждайте очите на децата преди учебната година, да избягват телефоните

При сложна операция в Александровска болница беше спасено зрението на 2 бебета в кувьоз, всяко с тегло 750 грама.

"Всъщност такива операции правим често, тъй като приблизително 10% от новородените в България са недоносени, а голяма част от тях са с екстремно ниско тегло или родени преди 32-рата гестационна седмица, което е най-сериозният рисков фактор за развитие на ретинопатия при недоносените. В общи линии, месечно имаме по 2-4 такива операции

За БНР началникът на Клиниката по очни болести в болницата професор доктор Александър Оскар сподели, че двете деца имат различни истории – бебето от Русе е било чакано и диагностицирано рано. Другото дете е със синдром на Даун, изоставено от родителите си:

"Колегите в Клиниката по неонатология на Специализираната болница по педиатрия ми обясниха какъв е казусът. Въобще не се поколебахме и положихме всички необходими усилия, тъй като при него случаят беше и по-тежък, тъй като освен лазерната операция изискваше и лечение със скъпоструващо лекарство и, ако трябваше да се извърви процедурата, с която държавата финансира лечението, трябваше това да ни отнеме 15-20 дни, а заболяването много бързо прогресира и трябваше в рамките на часове да се вземе решение. Свързахме се с фирмата, която доставя лекарството в България. Представителят за България веднага пое ангажимент и те закупиха лекарството и го предоставиха на клиниката, така че да може да го лекуваме".

Броят на недоносените деца се увеличава, но в болницата разполагат с "всички необходими средства за ранна диагностика и своевременно лечение, а през последните години инвестирахме и в създаването на мрежа от специалисти в страната, които навреме да диагностицират проблема и да ни насочват децата за лечение в Александровска болница".

Заради прекомерната употреба на дигитални устройства през последните години има и промяна на състоянието на очите на подрастващите, каза проф. Оскар в ефира на "Хоризонт"

"В българската популация, като цяло, доскоро преобладаваха децата с далекогледство, но специално след ковид пандемията все по-често наблюдаваме и развитието на късогледство, и то при деца, чиито родители не са късогледи.

В тези случаи, първоначално симптомите трудно се разпознават, тъй като децата виждат перфектно наблизко, но започват да съобщават, че не виждат дъската в клас, да присвиват очите, да се оплакват от често главоболие.

Съвет към родителите е да заведат детето на преглед преди започването на всяка учебна година, поне до навършване на 12-годишна възраст

"Най-честият проблем, с който се сблъскваме това е късогледството, но не само. Съществуват и редица други проблеми. Така нареченото "мързеливо око" е много коварен проблем, тъй като засяга едното око, най-често. Децата не се оплакват. Родителите не знаят, че имат проблем… Миналата седмица няколко такива случаи имах - на деца на 7-8-годишна възраст. Едва тогава се установява, че те с едното око практически не виждат.

"И ни остава много малък интервал от време, в който можем да помогнем, тъй като зрението вече е почти напълно развито и наистина трудно успяваме да. помогнем на в тези случаи".

Първият преглед е препоръчително да започне на шестмесечна възраст и ако всичко е наред, следващият преглед да бъде на 3- 3,5  години. Ако всичко е наред, следващите прегледи са преди започване на всяка учебна година до навършване на дванадесетгодишна възраст.

"Много държави в ЕС вече въвеждат сериозни ограничения за употребата на мобилни устройства от деца.

"Мобилен телефон повече от 5-10 -15 минути употреба на ден може да има сериозни последствия върху зрението, а и нервната система на децата", категоричен е лекарят. Когато се гледат екран или телевизор отдалеч, проблемът не е толкова сериозен, но родителите трябва да помогнат на децата да изградят съответните навици за употреба на дигиталните устройства.

Д-р Оскар е и научен ръководител на д-р Кристина Белчева, която се занимава с проблема на глаукома. Екип на Очната клиника на Александровска болница е изследвал връзката между късогледството и глаукомата, а научната публикация вече е факт:

"Това, което доказваме е, че пациентите, които имат късогледство, имат и значително по-висок риск от развитие на глаукома, което, от своя страна, изисква навременно диагностициране и, съответно, своевременно лечение в случаите, когато се установи, че има проблем". В противен случай глаукомата води до необратима увреда на зрителните нерви и закъснялата диагноза води до тежки зрителни увреждания".

Интересът към Офталмологията е голям сред младите специалисти, споделя д-р Оскар.

"Ние дори имаме практиката да развиваме бъдещите специализанти, още докато са студенти. След като си вземат изпита по очни болести в 4 курс, те започват активно да участват в работата на клиниката като доброволци 2-3 години. След това продължават със специализация и след това остават и в клиниката. Самият факт, че в клиниката имаме над 20 специализанти, също е показателен.

Офталмологията е много голяма специалност и това, което успяваме да постигнем в нашата клиника и в Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София е, че развиваме нашите кадри не само да бъдат добри диагностици като цяло, но и в дадено поднаправление на офталмологията.

Покриваме изцяло всички аспекти на диагностиката и лечението на очните заболявания. Това всъщност ни превръща и във водещ център в България, а все по-често вече имаме и пациенти от чужбина.

Интервюто на Людмила Железова с проф. Александър Оскар можете да чуете в прикачения звуков файл.