Мария Касимова-Моасе: Колко много неща виждаме, обаче не провиждаме в тях

В рамките на "Аполония" Мария Касимова-Моасе представя новия си роман "Око" – историческа семейна сага за три поколения жени, чиито съдби преминават през различни периоди от българската история. В центъра на книгата е един мъж – за едната жена той е син, за другата любим, за третата баща. Но всяка от тях носи своя собствена история с него, както и свое чувство за вина.

Идеята за романа се заражда още покрай "Балканска рапсодия". Касимова-Моасе казва, че не е искала да разказва просто поредица от истории за жени, а да проследи начина, по който поколенията се срещат, дори когато хората, които ги свързват, отдавна не са между живите.

Фокусът ми беше за това как едни хора, дори без да го съзнават, носят зад гърбовете си историята на едни други хора, които са били преди тях, стъпват на техните ръбове, носят се в техните шепи и така преодоляват препятствията, които животът на всеки един от нас представя.

Трите лични истории се преплитат с голямата история. В романа историческите събития – Втората световна война, социализмът, Възродителният процес и преходът – не остават само фон, а се превръщат в част от ежедневието на героите.

И най-интересното от всичко беше, че големите исторически събития станаха, междувременно, лични събития за тези герои. За тези жени, не само за тях, също и за героя, за много други хора, които са покрай тях. И така голямата история с големите си послания, с историческия контекст, с научността си, всъщност придоби лице, придоби бит. Влезе в дома им, в леглата им, в случките им, страховете им, в трамвая, с който пътуват, с хората, с които се срещат.

Паметта е друга важна нишка в "Око". Авторката говори за начина, по който продължаваме да обичаме не само хората, които са били част от живота ни, но и историите, които сме преживели с тях. И за прошката, която понякога идва едва когато останат спомените.

Много често обичаме някого, дори когато той си е отишъл от нас физически или си е отишъл просто защото нещо се е случило и той си е тръгнал, обичаме историите, които имаме с този човек.

Самото писане също се оказва процес, в който авторът не контролира всичко. Героите могат да променят посоката на историята, а създаването се превръща и в начин човек да се срещне със себе си.

Да, по принцип всяко творчество има една такава терапевтична, за този, който го прави, роля. Напълно нормално е, затова пишем, затова рисуваме, затова правим музика.

Заглавието "Око" насочва към още един въпрос – какво всъщност означава да виждаме. Според авторката погледът не се изчерпва с физическото зрение.

Всъщност погледът далеч не се съдържа само в органите, които имаме, за да гледаме. А колко много неща виждаме, обаче не провиждаме в тях. Не виждаме това, което стои отзад.

Във време, в което дори видимото може да бъде манипулирано, доверието в очите ни също се оказва несигурно. Затова "Око" търси онова, което се намира отвъд първия поглед – в паметта, въображението и личните истории.

Първата среща на романа с читателите е на 4 септември от 18.00 часа в Художествената галерия в Созопол, в рамките на "Аполония".

Близо до морето, с хора срещу нас, да се гледаме очи в очи, да имаме око за всички неща.

Целият разговор на Таня Димова с Мария Касимова-Моасе можете да чуете в звуковия файл.