"Панофобия" - за човешкото през литературата, как човекът общува с машината

Романът "Панофобия" на Валентин Славеев, спечели конкурс сред триста други, за нов български съвременен роман. Сюжетът разказва за частна клиника, разработила иновативна програма за психологическа помощ, одобрена и финансирана от държавата. Терапията се провежда чрез изкуствен интелект, чрез достъп до спомените, поведението и мислите на пациентите. Един от участниците в програмата е млад мъж, който живее с усещането, че е провален проект на природата. Той влиза в експериментален режим, в една нова ситуация, в която всичко, което той знае и може е подложено на изпитание. Всички негови емоции, преживявания, спомени, са в ръцете на лекари с изкуствен интелект.

Авторът бе специален гост в БНР-Радио София, за да разкаже за своята "Панофобия", за това, което го предизвика или вдъхнови да пресъздаде тази история във формата на роман и доколко тя е лична.

"Тя е лична, в максимални стойности. Това е моята среща с действителността, в която живеем в момента. Роман, който е и история, която премина през мен преди няколко години, но днес излиза под формата на литература. През мен преминаха страхове, на които позволих да влязат. Докато пишех и анализирах как да разглеждам този страх, установих, че той може да бъде разглеждан в няколко аспекта – единият е страх, който ни предпазва. Ако можем да го намалим като капацитет и е в нормални граници, той ни пази. Но страхът, който аз разглеждам в книгата е друг – страхът като начин на живеене", посочи той.

Разлиствайки страниците на книгата, може би ще се запитаме – ако в бъдеще имаме личен асистент с изкуствен интелект, който може да сканира всичките ни спомени и да знае всичко за нас, бихме ли го позволили? Да взима решения вместо нас, да определя с кого да се срещаме, да оказва влияние върху нас, дори и при много лични житейски избори… Какво ще се случи, ако изпитаме момент на слабост и кажем "Да, изкуствен интелект, управлявай моят живот!"

"Поставяме началото на загубата на идентичността си", категоричен е Валентин Славеев.

• Да бъдем лишени от страха, гнева, или да ги намалим като проценти, но залогът за това е човешкото естетическо чувство или способността ни да създаваме изкуство… До колко този залог днес стои пред човечеството и този избор доколко е на дневен ред, според Вас?

"Само болката и това, през което светът ни кара да преминем, ни кара да изпадамев онова естетическо чувство, което ни вдъхновява да създаваме. Всичко, което съм писал е минало през менгемето на болката, винаги съм вярвал, че текстовете са само облекло на преживяното. Нищо не идва от само себе си, а е провокация на мисълта ни, която никога не е в състояние на покой", отбеляза авторът.  

По негови думи, ситуацията описана в "Панофобия", вече е идентична с реалността, в която живеем.

"Ако тези перипетии, които са минали през мен, преди няколко години са били провокаторът тази книга да се появи, то днес ние общуваме достатъчно много с изкуствения интелект", поясни той.

В разговора се включи и проф. Александър Кьосев.

"Това е един забележителен съвременен роман, участвах в журито, което го награди. Бях един от неговите фенове, подкрепях го", сподели той, посочвайки основния философски и литературен експеримент в "Панофобия".

"Понякога светът се случва - не ние на него, а той на нас", каза още Валентин Славеев.
Какво се крие в контекста на тези думи и още подробности в разговора на Даниел Ненчев и Вяра Николова.