Иван Василчин: Вече три века в Стар Бешенов пазим българщината

В навечерието на един от най - българските празници - Съединението на Княжество България с Източна Румелия, ви разказваме за най-старата българска диаспора.

Това са българите - павликяни, заселили се преди 300 години в историческата област Банат, за да се спасят от османците след неуспеха на Чипровското въстание и последвалите го преследвания на българите - католици.

И до ден днешен банатските българи в село Стар Бешенов, Румъния, живеят компактно и са съхранили българския език, традиции и вярата си.

Банатският българин Иван Василчин разказва:

"Живея в селото Стар Бешенов, което се намира на запад в Румъния, близо до унгарската граница. Баща ми е българин, а майка ми е румънка. Баща ми, въпреки че не е говорил български език с нас, така се случва с много смесени семейства, все пак е успял да ни предаде любовта към всичко свързано със селото, с българщината, с нашите корени. От много малък имах стремеж да се върна към корените", разказва нашият сънародник.

По професия Иван Василчин е художник. Завършил е специалност "Стенопис" в университета "Джордже Енеску" в румънския град Яш. Иван разказва, че след като се дипломирал решил да напусне големия град и се установил в селото на своите предци - Стар Бешенов, което се намира в Западната част на Румъния, само на няколко километра от границата с Унгария. В Стар Бешенов е най - старата българска диаспора.

"Ние сме може би най - старата българска общност извън България, защото повече от 300 години живеем извън България. Първата вълна на преселение започва след Чипровското въстание. Банатските българи са католици. Точно тази католическа общност, чрез тях и свещениците, които са имали връзки на Запад, са се опитали да организират въстание. Имали са обещание, че австрийците ще дойдат да помогнат и така да се освободим от турците. След неуспеха на Чипровското въстание оцелелите са преминали Дунава. Отначало са живели близо до Крайова. След това идват и други вълни от села и градчета близо до Дунава - Белене, Ореш, Трънчевица.

Когато нашите предци са преминали Дунава, там е било Австро - Унгария, но границата постоянно се е променяла, защото Османската империя е завладяла и горната част на Дунава. И така се налага нашите предци да тръгнат по - нагоре.

Нашите деди са изпратили делегация до властите на Австро - Унгария и са им дали свободно място, удобно за живеене, което е днешната най - западна част на Румъния.

Първите преселници са пристигнали 1738 година и лека-полека хората започват да се организират. Първо са си направили една малка църква, но като са станали по - стабилни са събрали пари и са направили по - голям и красив храм, който и досега съществува.

Това е единственото място, където се говори само на български език, службата е на български, свещеникът е българин. Религията е един от основните фактори за запазване на българския дух. Нямаш ли вяра, изгубиш ли си езика, вече не можеш да кажеш, че си българин. Човек без език, е изгубен човек", казва Василчин.

Когато заживял в селото на своите предци, на 27 - годишна възраст Иван Василчин започнал да учи български език с посредничеството на английския.

"Знаех много малко банатски български език, но още преди да се върна на село бях си купил учебници и лека - полека започнах да уча български. Зарових се в приказки и всичко, което е свързано с нашите корени. Аз съм самоук, но за мен не беше трудно, защото това ми идва отвътре. Преди години беше по-трудно да си намеря учебници, но тъй като владея английски, намерих учебници за англичани, които искат да учат български език. По този начин си упражнявах и английския, и българския език", разказва нашият сънародник.

Вече три века банатските българи в Стар Бешенов пазят не само езика и вярата, но са запазили и българските имена и фамилии, казва Иван Василчин.

"Моето име е с окончание на "- ин". Имаме и с окончание на "-ов". Моят колега се казва Пенков. Имаме и Петков, Мирчов. Езикът, който се говори в Стар Бешенов е българският, който се е говорил през 17 век, но е обогатен с нови думи, заети от други общности около нас. Например, вместо "въздух", казваме "луфт", което е от немски език. Има и много стари думи. Например, не казваме "говорим", а "ортувам". Вместо "стая", казваме "соба". Голямата соба е предназначена за по - големи събития в живота. Тя се пази и там е чисто. Имам намерение заедно с други съмишленици да направим речници и граматика на нашия диалект. Има речници, но те не са направени по правилата. Трябва да го направи някой, който добре познава българската граматика", обяснява Василчин.

Иван Василчин е приел за своя мисия да запази българщината в Банат, Румъния. Иначе изкарва прехраната си с изкуство, реставрация и стенописи на църкви. Организира и кръжоци по изкуство за деца.

"Водя кръжок по рисуване за деца. Казвам им "вашата такса е да говорите и да учите поне малко български език". Като ми искат някоя боичка им казвам "аз не знам румънски, ако ми кажете на български, ще ви разбера и ще ви дам". За съжаление има доста родители, които и двамата да са българи, си говорят на румънски. Казват, че така е по - лесно. Това е много тъжно, но се случва. Все по - малко се говори български.

А преди време се говореше само български. Триста години сме си запазили езика, а от двайсет години в училище вече не се говори изобщо на български. Рядко някое дете говори.

По улиците старите хора говорят на български език, но младите не говорят за съжаление. Естествената асимилация е най -опасна. Когато някой се опита насила да го направи, тогава шансът да се случи е по - малък", казва Василчин.

В края на разговора художникът сподели, че подготвя изложба, която ще бъде открита през октомври в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

"Актуалната тема, върху която работя е свързана с нашите корени. Имам покана да организирам една малка изложба на 23 - 24 октомври. Предполагам, че това ще се случи в Софийския университет.

Поводът е една конференция за банатски и бесарабски българи заедно....Досега не съм успял да стигна до Чипровци, въпреки че нашите корени са от там. Това, което може сега да се види няма нищо общо с това, където нашите прадеди са живели, защото това място е било изравнено със земята по това време", казва в заключение банатският българин Иван Василчин.

Още чуйте в звуковия файл.