Автор:
Силвия Петрова
Рубрика
Евродепутатът Емил Радев: Не виждам риск за Кохезионния фонд
Равносметката за лятото на ЕС и поглед към новия политически сезон
понеделник 7 септември 2026 10:30
понеделник, 7 септември 2026, 10:30
СНИМКА: Ройтерс
Размер на шрифта
Пожари, дипломация под натиск, нови миграционни вълни и строги правила за дигиталните гиганти - Европейският съюз премина през горещо лято без истинска политическа пауза. Как Брюксел реагира на кризите през август и с какви приоритети европейските институции навлизат в новия политически сезон?
Това лято поднесе изпитания за готовността, дипломацията и регулациите на Европейския съюз.
През август поредица от опустошителни пожари засегна държави от Южна и Западна Европа. Централна роля в организирането на спасителните операции изигра Координационният център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) към Европейската комисия в Брюксел. Той координира изпращането на специализирани противопожарни самолети, хеликоптери и наземни противопожарни екипи в подкрепа на засегнатите държави. Борха Мигелес, заместник-ръководител в центъра:
„За едно лято такова ниво на мобилизация е изключително. Говорим за повече от десет държави, които оказваха помощ едновременно по време на лятната кампания.“
Въпреки успеха на оперативните действия, експертите изтъкват необходимостта от преосмисляне на дългосрочната стратегия с по-голям акцент върху превантивните мерки и ранното предупреждение.
„Трябва да се разполага със силен капацитет за реагиране, в това няма съмнение. Много горски пожари се потушават още в самото начало, веднага след възникването им. Това трябва да продължи, но вместо да увеличаваме десетократно ресурсите за реагиране, трябва да засилим превенцията и да поддържаме добър баланс между превенция, готовност и реакция.“
Във външнополитически план лятото беше белязано от посещението на председателя на Европейския съвет Антонио Коща в Киев. Визитата имаше за цел препотвърждаването на дългосрочната финансова, хуманитарна и военна подкрепа от страна на ЕС.
„Русия няма да надделее. След повече от четири години пълномащабна война Русия не е постигнала целите си. Човешката цена е опустошителна, а икономическите последици - катастрофални.“
Анализът на Европейския съвет показва, че системното въвеждане и затягане на икономическите санкции оказва пряко влияние върху способностите на Москва да поддържа военната си машина. Брюксел заявява готовност да продължи санкционния натиск до постигането на справедлив и траен мир.
„Това лято, повече от всякога, виждаме, че войната изчерпва ресурсите на Русия. Нашите безпрецедентни санкции също оказват влияние. Ще засилим натиска, докато Русия не прекрати убийствата и не покаже реален ангажимент към мира.“
Темата за миграцията и сигурността на границите на ЕС отново влезе във фокуса на вниманието след масовото преминаване на границата на испанския северноафрикански анклав Сеута. Случилото се предизвика дипломатическо напрежение между Испания и нейните партньори в Съюза, както и спешно свикване на видеоконференция на министрите на вътрешните работи от 27-те държави членки. Еврокомисарят по въпросите на миграцията Магнус Брунер:
„По всички показатели Европа не е имала толкова голям контрол върху незаконната миграция от десетилетия. Но, разбира се, събитията в Сеута показват, че драматичните кадри надделяват и над най-добрата статистика.“
„Случилото се ни постави на изпитание - по отношение на скоростта от една страна, на солидарността от друга страна, но и по отношение на устойчивостта срещу дезинформация. Но нека бъда също толкова ясен и за това какво още показа тази седмица. Когато беше от решаващо значение, ситуацията отново беше овладяна. Това не стана случайно. Случи се, защото действахме заедно. Европейската солидарност е в основата на европейския проект.“
В сферата на дигиталните политики Европейският съюз предприе решителни стъпки за ограничаване на рисковете за непълнолетните потребители в онлайн средата. След като технологичният гигант Meta въведе ограничения за използването на Facebook и Instagram от тийнейджъри в някои американски щати, Европейската комисия настоя за сходни ангажименти и на територията на ЕС в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA). Говорителят на ЕК Тома Рение:
„Сега, в рамките на процедурата по Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), която продължава в Европейския съюз, Meta трябва да излезе с конкретни ангажименти и да предложи такива тук, в Европейския съюз, за да защитим децата си от техния пристрастяващ дизайн. Така че топката е в полето на Meta. Очакваме наистина подходящо управление на времето пред екрана. Очакваме адекватен родителски контрол в тези платформи. Meta знае какво очакваме от нея. Сега компанията трябва да предложи тези ангажименти в Европейския съюз, за да защитим децата си и тук.“
Лятото за пореден път доказа, че европейските институции работят най-добре при ясна регулация и съвместни действия. Но с края на август фокусът бързо се измести от природните и миграционните кризи към сигурността на Съюза и защитата от хибридни атаки.
Емил Радев
СНИМКА: архив
Интервю с евродепутата от ЕНП Емил Радев:
Каква е вашата оценка за сериозното изостряне на отношенията между Европейския съюз и Русия след разкритията за опита за атака с дрон на летището в Лайпциг и твърдата реакция на Урсула фон дер Лайен, Кая Калас, германските власти?
Случаят на летището в Лайпциг е изключително сериозен и не бива да бъде подценяван. Нямам причини да не вярвам на разследването на германските власти. Това е поредната пряка атака срещу европейската сигурност. Европа трябва да покаже, че подобни действия имат последствия и че критичната инфраструктура на европейските държави не може да бъде превръщана в поле за хибридна война. Отговорът трябва да бъде единен. Да, санкциите работят донякъде. Урсула фон дер Лайен е права, че живеем в нова реалност и тези инциденти вече са част от "новото нормално".
Като говорим за нови реалности обаче, аз отдавна повтарям, че европейската отбранителна индустрия не е готова за съвременните войни. Партньорството в рамките на НАТО е от изключително значение, но става все по-наложително Европейският съюз да не разчита на други за сигурността си и да има собствена армия и модерно оръжие. Когато си готов за война и съперникът ти го знае, е по-лесно да постигнеш целите си с дипломация.
Ако трябва да се върна на инцидента с дрона, най-важното е в този момент да не позволим страхът и провокациите да разрушат европейското единство. Ако целта на подобни действия е да разделят европейските общества и да отслабят подкрепата за Украйна, най-силният ни отговор е именно обратният - спокойствие, единство и решителност в действията ни.
Как оценявате реакцията на българските институции и дебата в България? Трябва ли София да заеме по-активна позиция за солидарност и превенция в рамките на Евросъюза и НАТО?
Редно е да проявим солидарност и да се отнесем към заплахата с необходимата сериозност. За всички е ясно, че поради близостта си до териториите, на които се водят военни действия, Черноморският регион е особено уязвим и е нормално обществото ни да бъде чувствително към съществуващите заплахи.
В този смисъл позицията на ГЕРБ-СДС за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност е логична и основателна. Във време на множество конфликти и нарастващо геополитическо напрежение всички отговорни институции трябва да седнат на една маса, да обсъдят рисковете и възможната реакция на България и да дадат на обществото необходимата информация. Защото когато институциите мълчат, на тяхно място започват да говорят страховете, слуховете и да се вихрят всякакви хипотези.
Трудно е да се разбере позицията на "Прогресивна България" или по-скоро липсата на позиция с обяснението, че нямало окончателни резултати от германското разследване. Явно изявленията на вътрешния и външния министър на Германия не са достатъчно авторитетни за тях.
Вие споменахте някои неща, но все пак какви по-конкретно законодателни и оперативни мерки трябва да предприемат европейските институции, за да гарантират защитата на критичната инфраструктурa в държавите членки?
Стратегическата независимост на Европа предполага тя да изгражда критичната си инфраструктура със собствени, а не с чужди технологии и решения. Независимо дали става въпрос за кибератака, саботаж или природно бедствие, тези системи трябва да могат да продължат да функционират или да бъдат възстановени максимално бързо. С други думи, Европа трябва да премине от реакция към превенция. Към момента виждате, че нито една държава не е достатъчно подготвена.
Неодавна проведохме дебат в Европейския парламент относно киберсигурността и говорихме за нуждите от европейски капацитет, но за мен това означава инвестиция не просто в технологии, а и в хора. Сега с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди са били нужни армии. Европа трябва да разполага с подготвени специалисти, да стимулира партньорства между научноизследователските центрове и индустрията. В крайна сметка с бързото развитие на технологиите се променя и характерът на заплахите.
Предвид преговорите за новата многогодишна финансова рамка - преди няколко дни Антонио Коща беше в София по този въпрос - и засилените разходи за отбрана, има ли опасност пренасочването на ресурси да засегне Кохезионния фонд и как Евросъюзът ще запази единството си относно подкрепата за Украйна?
Не виждам такъв риск за Кохезионния фонд. Както знаете, освен съществуващите ресурси като Европейския фонд за отбрана, Програмата за европейската отбранителна индустрия и други, Европейският съюз предвижда и солиден извънбюджетен инструмент. Имам предвид механизма SAFE, който предоставя заеми на стойност до 150 милиарда евро, така че държавите членки да увеличат бързо и широкомащабно своите инвестиции в отбрана чрез съвместни поръчки.
От друга страна, производственият капацитет на отбранителната индустрия е ограничен. Европейският съюз се ангажира да произведе за Украйна 1 милион снаряда за една година, но изобщо не успя да спази този срок.
За нас по-важно е друго - дали българското правителство ще действа навреме, за да не изпуснем възможностите, които новият европейски бюджет може да даде на България. Рискът е по-скоро едни държави да се возят в първа класа, а други да стоят на кохезионния перон, чакайки своя ред да догонят останалите по конкурентоспособност.
Що се отнася до единството по темата Украйна, то минава през индивидуалните национални позиции. И тук за всички е видно, че правителството ни води политика с няколко лица. България има една версия за пред родната публика, друга за Брюксел, трета за отвъд океана. Сигурността, икономическата устойчивост, енергийната независимост, технологичното развитие и способността да реагираме при кризи отдавна не могат да бъдат гарантирани само в рамките на националните ни граници.
Като член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, каква е равносметката ви от летните месеци по отношение на миграционния натиск, предвид случилото се в испанския ексклав Сеута? Заплашено ли е функционирането на Шенген от зачестяващия вътрешен граничен контрол в редица държави?
Трябва да бъдем много, много по-добре подготвени - със силна защита на външните граници, силен "Фронтекс", ефективни процедури за връщане и реадмисия и добро сътрудничество с трети държави. Европа вече разполага с инструменти, предвидени в новия Пакт за миграцията и убежището. Сега обаче е важно държавите членки да ги прилагат ефективно, защото нито една държава, независимо дали е Испания, Италия, Гърция или България, не може сама да носи отговорност за охраната на външната граница на Евросъюза.
Към момента Шенген не е застрашен. Вътрешният граничен контрол трябва да остане крайна и временна мярка. Според мен отговорът на миграционния натиск трябва да бъде по-добра защита на общата външна граница на Съюза, а не връщане на границите вътре в Европа.
По публикацията работи: Силвия Петрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!