Глобална коалиция за отваряне на Черно море и Персийския залив е нужна по-скоро

Международните цени на основните храни са на рекордно високо равнище за последните четири години, констатираха вчера от Организацията на ООН по прехрана и земеделие. Поскъпването идва най-вече от зърнените култури и по-специално пшеницата, която се продава на равнище от 15 на сто над стойността си отпреди година. Водещ фактор, както през 2022 година, е ескалацията на руско-украинската война, този път съчетана с още няколко неблагоприятни обстоятелства, посочи Яна Кобзова, старши сътрудник в Европейския съвет за външна политика, в интервю за Събота 150.

 

 

Отражението е сериозно по няколко причини. Първо, както Русия, така и Украйна, са важни производители и се нареждат сред шестте водещи износители на пшеница. И, разбира се, затварянето на Черно море за техния експорт се усеща силно на международните пазари. За разлика от 2022-ра, когато Черно море също бе блокирано, тази година имаме допълнителни проблеми. Единият от тях е ситуацията в Ормузкия проток, през който минава съществена част от глобалната търговия с изкуствени торове. Тя очевидно се отразява на фермерите по целия свят, защото намалява предлагането и оскъпява торовете. Третият проблем тази година е явлението "Супер ел Ниньо", което ще доведе до драстични промени във времето и ще удари пряко по земеделието в редица уязвими региони по света.

 

 

Според мен тези опити се провалиха заради положението, в което се намира Украйна. А днешното положение на Украйна е резултат от решенията, които взехме, и решенията, които пропуснахме да вземем, през последните 6 до 12 месеца. Особено решенията отпреди 6 месеца, когато започна войната срещу Иран. Предупредихме неведнъж, че, наред със затварянето на Ормуз, тази война ще доведе до недостиг на боеприпаси за прехващане на балистични ракети. Голяма част от тези прехващачи бяха изразходвани от Съединените щати и Израел, за да защитят съюзниците си в Близкия изток от Иран. В резултат Украйна остана с много по-малко прехващачи срещу руските балистични ракети.

 

Докато украинският арсенал намаляваше, Русия увеличаваше производството си на балистични ракети срещу Киев. Резултата виждаме днес. Русия бомбардира Украйна с много повече ракети отпреди. И тези ракети достигат далеч не само военни цели. Те се сипят върху пристанищата на черноморското крайбрежие, през които преминава повече от половината от украинския износ.

 

 

 

Според мен причините са две. Едната е, че Москва вижда недостига на прехващачи в Украйна и вярва, че може да бомбардира украинците, докато ги подчини или ги принуди да приемат компромиси, които отказваха да приемат досега. Путин вижда, че Украйна е уязвима, и може да се възползва от това, защото Европа не съумя да попречи на ракетното производство в Русия. Втората причина е желанието му да накаже украинците за дроновете, които пращат дълбоко на руска територия. Но руските атаки по Одеса не следва да се възприемат като ответни удари. Защото Москва бомбардира Украйна вече близо пет години, включително пристанищата й.

 

 

Ако бъде оформена като двустранно примирие или поне временно частично прекратяване на огъня между Русия и Украйна, Путин едва ли ще склони, просто защото не се чувства достатъчно притиснат да го стори и продължава да вярва, че има предимство и на бойното поле, и във въздушната война. Защо му е да спира сега? Не става дума само за щетите, които нанася днес. Ако зърното не бъде изнесено, ако сеитбата бъде пропусната, Украйна ще се лиши от значителни приходи и догодина. Така страната ще загуби икономически перспективи и ще бъде отслабена допълнително.

 

Но на Москва следва да говорят не само Украйна и украинските партньори. Тя трябва да чуе и мнението на страните, които ще бъдат засегнати най-силно от трите фактора за глобалната криза в прехраната, за които говорих в началото. Става дума за страните, чиито фермери няма да могат да си позволят да закупят торове и където гладът е най-застрашителен. Ако проблемът бъде представен от гледна точка на тези страни, би трябвало да се намери някакъв път напред. Поне на теория, Русия има известен интерес от споразумение за Черно море, защото самата тя заради украинските атаки не може да изнася около 20 процента от брутния си вътрешен продукт. И, разбира се, остава въпросът дали Путин все още иска да изглежда като защитник на слабо развитите страни от Глобалния Юг. Няма как да се представя в такава роля, докато войските му блокират черноморските пристанища.

 

Общо взето перспективите за споразумение са слаби, най-вече заради отслабването на украинската противовъздушна отбрана и заради липсата на достатъчен международен натиск върху Русия, не само от Запада, но и от страните, които ще пострадат от влошаването на продоволствената криза.

 

 

Първо, продължаване на военните доставки за Киев, не само ПВО, а всичко, от което Украйна се нуждае, за да се брани. Говорим за финансиране на украинската армия и отбранителна индустрия. Второ, да упражним натиск за отваряне на Черно море, а и на Ормузкия проток. Тази задача трябва да бъде решена спешно, защото тези две блокади ще имат верижен ефект върху прехраната и догодина.

 

Европейците трябва да започнат да гледат на този проблем не само като на проблем в Черно море, а от гледна точка на засилващата се глобална криза с прехраната. Това ще им помогне да привлекат на своя страна и държави, които са засегнати от кризата и в същото време имат добри контакти с Русия и Иран. Сесията на Общото събрание на ООН този месец предлага добра възможност за срещи и разговори за съставяне на глобална коалиция. Европейците би следвало да поемат инициативата, след като Съединените щати не го правят. Турците опитаха, но го направиха сами. Хубаво ще е да бъдат привлечени и индийци и китайци, за да упражнят малко повече влияние върху Москва. Изгледите за примирие в Украйна са слаби, но определено трябва да направим усилие поне за частично примирие в Черно море.

 

 

Всъщност няма как да повторим 2022-ра. Тогава Москва бе по-податлива, защото отстъпи от Киев, а след това и от Харков. Тогава и Съединените щати бяха много по-ангажирани с проблема, ООН също. Днес ООН навлиза в преходен период преди избора на ново ръководство. Именно затова Европа трябва да изстъпи на преден план.

 

Предлагате да използваме железниците и дунавските пристанища за износ на украинското зърно. Това със сигурност е възможно, но, освен че е доста по-скъпо, не може да замести обемите, които Украйна изнася по море. Да не говорим, че в редица страни като Полша и Словакия украинското зърно се превърна във вътрешнополитически проблем заради притесненията на тамошните фермери от украинската конкуренция. По тези причини смятам, че фокусът на дипломатите трябва да бъде върху деблокирането на Черно море.