В Украйна корупционните скандали вървят редом с концентрацията на власт

Програма Хоризонт

Събота 150

Наред с уличени в злоупотреби функционери, от ръководството на страната си тръгват все повече способни патриоти

Интервю с Олена Прокопенко

събота 5 септември 2026 11:55

събота, 5 септември 2026, 11:55

Михайло Федоров

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

От политическата криза в Украйна това лято могат да бъдат изведени няколко заключения. Първо - за системата, оглавявана от президента Володимир Зеленски, корупционните скандали и обществените вълнения след тях заплашват да се превърнат в даденост. След бившия му първи помощник Андрий Ермак, следователите от НАБУ (независимото антикорупционно бюро) уличиха в корупционни схеми за милиони долари и друг негов дългогодишен сътрудник - Ирина Мудра.

Вторият извод - един по един, Украйна начело със Зеленски губи някои от най-способните си военни лидери не от вражески куршуми и дронове, а заради вътрешнополитически вражди. Доскоро най-показателният пример бе главнокомандващият Валерий Залужни, който преди две години бе принуден да напусне поста си и да отиде като посланик в Лондон. Това лято дойде редът на заместника му Олександър Сирски и на министъра на отбраната Михайло Федоров.

За разлика от първите двама, Федоров не слезе от сцената тихомълком. Вечерта преди Върховната рада да утвърди със съкрушително мнозинство на поста му Евгений Хмара, вече бившият военен министър излезе с обръщение към украинците. Обръщението влезе в новините най-вече със злополучния призив за избори под руските дронове. По-трайни последици имаха други части от 9-минутния клип. Макар и да не посочи нито веднъж Зеленски като виновник, Федоров нанесе непоправими вреди на авторитета на своя доскорошен началник:

"Хората не могат безкрайно да живеят в държава, където не може да се разбере защо се взимат едни или други решения. Защо едни реформи се приемат, а други се блокират. Защо решения, които са нужни на фронта днес, обикалят с месеци по кабинетите. Особено неприемливо е усещането, че главният критерий за назначаването на хора не са техният професионализъм и постигнатите резултати, а личната им лоялност към системата. ... В мирно време крадените пари означават по-лоши пътища, болници, училища. Във военно време крадените пари могат да означават дрон, който не е купен, боеприпас, който не е доставен, машина, която не е евакуирала ранен боец, технология, която не е пусната в производство. Корупцията вече не е финансов проблем - тя поставя под въпрос самата ни способност да оживеем и да надделеем. Всички пари, предназначени за отбрана, трябва да отиват за отбрана. А не в нечии джобове, не за нечие политическо влияние, за нечии схеми или за запазване на нечий пост. Корупцията е само симптом. Главният проблем е доста по-дълбок. У нас имаме системна криза на управлението."

Многохилядните протести с настояване за връщането на Федоров стихнаха доста бързо след призива му за нови избори и вота в Радата на 19 август. Хората не послушаха бившия военен министър. Няколко дни по-късно той обяви, че приема предложението на италианския министър на отбраната да му бъде съветник за иновациите. Също като Залужни през 2024-та, Федоров отпадна от сметките. Приключва ли с това ролята на още един от най-влиятелните и най-успешни украински лидери във войната? Не бързайте да го отписвате, препоръчва Олена Прокопенко, старши сътрудник в неправителствената организация Германски Фонд Маршал на Съединените щати.

Прокопенко анализира политическите събития в родината си в интервю за предаването "Събота 150".

За втори път в рамките на година Украйна бе разтърсена от улични протести. Вместо да се бият с руснаците, украинците враждуват помежду си. Защо става така и чия е вината?

Не бих поставяла сегашната ситуация в такива рамки. Украинците не се бият помежду си. Просто нашата демокрация е много млада - току-що навърши 35 години - а през последните четири години и половина е поставена под невероятен натиск, поради пълномащабното руско нашествие. Страната ни се бори едновременно с две огромни предизвикателства - да се брани срещу руското нападение и да поддържа държавните си институции работоспособни и независими. Още преди войната срещахме редица трудности по отношение на прозрачността и отчетността на управлението. Военното положение само изостри тези проблеми. То доведе до изкривяване в баланса между властите. Затова днес общественото мнение в Украйна е крайно чувствително по отношение на всяка несправедливост и всяка проява на безотговорност от управляващите.

Очакванията за ефективни мерки против корупцията и ефективно правораздаване са също напълно безпрецедентни. По тази причина реакцията на хората бе много силна и миналото лято, когато управляващите се опитаха да подчинят антикорупционното бюро и специалната прокуратура, и това лято, когато президентът без обяснения уволни твърде популярния министър на отбраната. И в двата случая обществената реакция накара президента да промени решенията си - в първия случай изцяло, във втория частично. От една страна е обнадеждаващо, че правителството все още се вслушва в хората. От друга страна обаче е недопустимо, че трябва да се стига до улични протести по време на война и че въпросните протести са единственото нещо, което пречи на елита да отклони страната от европейския ѝ път.

До каква степен Володимир Зеленски е отговорен за тези проблеми?

Ами, честно казано, в доста голяма степен. Съгласно конституцията си, Украйна е парламентарна президентска република. Тоест на теория отговорността за това, което се случва, би следвало да бъде поделена между политическите сили в парламента и правителството, между управляващата и опозиционните партии. Но на практика днес повечето важни решения в страната се вземат на върха. Така че отговорността лежи главно върху президента - той трябва да е наясно или да е директно въвлечен в това, което се случва. Това е цената, която трябва да плати за това, че е съсредоточил толкова много власт в ръцете си. Зеленски се опитва да съсредоточи повече власт още от самото начало на нашествието, но не му се получава. Медиите, гражданското общество, антикорупционните органи не му позволяват.

Не бива да изпускаме от очи обстановката, в която всичко това се случва. Тя е напълно немислима. Украйна е на ръба на оцеляването си. Киев е бомбардиран ден и нощ от руски балистични ракети и дронове. Руснаците хвърлят всякакви видове оръжия против Украйна, а Украйна няма как да отбие всички. Именно при такива условия украинците все още се борят за демокрацията и против корупцията. Това няма никакъв прецедент в модерната история и е достойно за възхищение. А ролята на антикорупционните органи е ключова.

Кажете ми повече за ролята на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и на специалната прокуратура (САП). Споделяте ли виждането, че те се превръщат в политически играчи - в паралелно правителство?

Не споделям това виждане. Аз участвам в усилията срещу корупцията в Украйна още от революцията на Майдана … И мога да кажа, че учредяването на антикорупционните структури в лицето на Националното антикорупционно бюро и Службата на специалния прокурор си остава и до днес най-впечатляващата и най-фундаментална реформа, която бе въведена в Украйна. Реформите за върховенството на закона са ключови за изпълнението на ангажиментите, които страната поема в преговорите за интеграция в Европейския съюз, открити наскоро. Независимостта и ефективността на антикорупционните органи са от абсолютно централно значение в този процес.

Въпреки натиска, на който са подложени тези институции, те съумяват да запазят независимостта си. Продължават да разследват и водят дела срещу фигури от най-високите етажи на властта. Включително и срещу началника на президентския кабинет - Андрий Ермак, и срещу редица министри (които трябваше да се разделят с постовете си). Къде другаде в Европа можем да видим такова нещо? Случвало ли се е нещо подобно някъде през последните години?

Погледнем ли кого преследват Бюрото и Спецпрокуратурата, ще видим фигури от целия политически спектър. Макар и част от държавното управление, на политическата сцена тези органи са аутсайдери под постоянен натиск от управляващия елит. Обществената и международната подкрепа са единственият им щит срещу този натиск. Абсолютно съм убедена, че въпросният елит щеше да се възползва и да превърне в свое оръжие и най-малкото съмнение в партизанщина или корупция в НАБУ и САП. И понеже няма какво друго да направи, се мъчи да ги очерня в медиите или да ограничи независимостта им по законодателен път. За мен, приказките за политизация на антикорупционните служби се разпространяват от онези политически сили в Украйна, които или вече са под мушката им, или се страхуват, че ще се окажат в това положение.

Но, макар и недоказани, приказките за политизация на антикорупционните органи в Украйна са много опасни. Тези органи се нуждаят от подкрепа. Надявам се, че ще успеят да съхранят независимостта си, защото това не само е единственият начин Украйна да се присъедини към ЕС, но и единственият начин да похарчи прозрачно огромните средства, които получава от Запада. Предвид всички щети, които Русия нанся и по инфраструктурата, и по жилищата и бизнеса - вече близо половин трилион евро - Украйна ще се нуждае и занапред от значителна финансова и военна подкрепа от Запада. Тези средства трябва да бъдат усвоени прозрачно, а антикорупционното бюро и спецпрокуратурата са единствената гаранция за това.

Да поговорим за Михайло Федоров. Той придоби популярността си с въвеждането на най-модерните технологии за успешния отпор срещу Русия. И като прът в колелото на естаблишмънта в Украйна. Някои обаче биха изтълкували призива му за избори по време на война като възпрепятстване на военните усилия. Затова формулирам въпроса си така: Как виждате ролята на Федоров оттук насетне - като прът в колелото, или като двигател?

Убедена съм, че Федоров имаше искреното желание да реформира отбранителния сектор на Украйна. Едва ли е имал намерението да бъде пречка. Той бе част от екипа на президента в продължение на 7 години. През това време трябва да е видял не най-добрите неща, но остана лоялен. Докато един ден бе внезапно уволнен, както се предполага, заради кобинация от фактори. Единият е, че министърът на отбраната започна да става все по-популярен и да се превръща в потенциален съперник на Зеленски на бъдещи избори. Твърди се, че Зеленски може да е бил подложен на натиск от военно-промишления комплекс. Твърди се също и за някакъв неразрешим конфликт между Федоров и военното командване в лицето на генерал Сирски. Поради всичко това Федоров бе уволнен. И трябва да се е почувствал предаден.

Призивът му за избори бе доста безотговорен. Това е заиграване с едно от най-болезнените места на украинците - негодуванието им от корупционните скандали и неспособността на управляващите. Тези проблеми са реални, но изобщо не означават, че ни трябват избори. Това е манипулация. Избори сега са невъзможни. През последните две седмици бях в Киев. Мога да ви уверя, че в интервала между 10 и 15 въздушни тревоги на ден остава твърде малко време изобщо да си помислиш за възможността да проведеш демократичен вот.

Убедена съм, че Федоров има какво още да предложи на Украйна. Реформите, които той започна в министерството на отбраната, са крайно необходими на страната. Може да се спори дали ги правеше по най-добрия начин, но безспорно имаше добри намерения и е с много висока квалификация, с много добри сътрудници и в Украйна, и в чужбина. Затова все още би могъл да бъде ценен кадър в управлението. Твърде рано е да се говори, че с участието му в политиката е приключено.

Решението му да приеме ролята на съветник на италианския министър на отбраната не бе най-доброто. Украинците не са добре настроени към хора, които хабят потенциала си за чужди страни, вместо да помагат на Украйна. Но изборите няма да са скоро. Така че е доста трудно да се каже какви са шансовете на Федоров да поведе един ден голяма политическа сила. Ще видим, когато войната приключи.

Управляващите би трябвало да бъдат доста по-внимателни и съобразителни, когато става дума за хора, които са не само професионалисти, с добри намерения и ценни връзки, но и почтени, без каквото и да е вземане-даване с корупцията. Просто не могат да си позволят лукса да отпращат тези хора по начина, по който отпратиха Федоров.

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!