Автор:
Деян Йотов
Джорджа Мелони доказа, че е вещ политик, но не е Тачър
Италианският премиер се задържа необичайно дълго начело на страната, но реално постигна малко
Интервю с Даниеле Албертаци
събота 5 септември 2026 11:40
събота, 5 септември 2026, 11:40
Министър-председателката на Италия Джорджа Мелони
СНИМКА: BNR
Размер на шрифта
"Страните от Евросъюза, които наричаха мигрантската политика на Италия екстремистка, сега копират същата тази политика!", заяви Джорджа Мелони в пламенна реч на снощните празненства за рекордно дългия й премиерски мандат.
На критиките, че това се дължи главно на избягване на болезнени, но необходими реформи, тя отвърна, че най-голямата й реформа е стабилността на управлението. За четирите години от началото му във Великобритания например се смениха петима премиери, а във Франция - четирима.
В предаването "Събота 150" политологът от университета на английското графство Съри проф. Даниеле Албертаци отговори на въпроса щеше ли да повярва, ако през октомври 2022-а някой му беше казал, че Мелони ще е още на власт днес.
При всички случаи успехът не може да ѝ се отрече. На какво се дължи това постижение на Джорджа Мелони? Тя все още е най-популярният италиански политик, ако се вярва на социологическите допитвания.
Просто е. Преди всичко съюзниците ѝ няма къде да отидат. Партията ѝ доминира в коалицията - с доста по-голяма популярност от останалите. И ако "Лигата" и "Форца Италия" решат по някаква причина да разтрогнат съюза, за да я свалят от поста, не виждам как би могло да бъде създадена алтернативна управляваща коалиция в настоящия парламент. Няма как - дори ако кръстят следващия кабинет технически - да не разбунят електората на всички партии, които решат да се впуснат в такова начинание.
Втората главна причина за успеха на Мелони е, че старателно избягва да засяга интересите на най-силните индустриални лобита в Италия. Тя не посегна на банките например, въпреки че вицепремиерът Салвини многократно настояваше те да бъдат накарани да плащат повече, за да допринасят за ръста на икономиката.
В края на краищата обаче - след 4 години на власт със стабилно парламентарно мнозинство и начело на доминиращата коалицията формация - ако ме попитате какво е постигнала Мелони, ще ви кажа, че е много малко. Да, тя доказа, че е достатъчно гъвкава и веща в политиката, за да се задържи необичайно за следвоенна Италия толкова дълго време на премиерския пост. Но използва ли Джорджа Мелони като Маргарет Тачър навремето благоприятната ситуация за икономически реформи и реално десни политики? Отговорът ми е не.
Икономическите проблеми на Италия отпреди 4 години все още си стоят. Растежът е много малък и доходите на населението изостават от инфлацията. Единствената значима реформа, която се опита да прокара министър-председателката, беше за съдебната система, която обаче беше отхвърлена на референдум. Сега се е заела да променя избирателната система, но това го правеха почти всички правителства през последните 20 години - не е голямо постижение. Цената на стабилността за Мелони е да не е премиер реформатор.
В този смисъл опозицията твърди, че последните 4 години са пропилени за Италия. Дори това да е преувеличено чуждестранните политически наблюдатели констатират "пропуснати възможности" за Италия - заради прекалената предпазливост на Мелони на вътрешнополитическото поле. Т.е. - популизмът си има своите ограничения. Дали това няма да се промени заради новопоявилото се предизвикателство към нея в крайнодясното пространство?
Да. Защото наближават изборите и тя иска да ги спечели. Допреди година изглеждаше безспорно, че е на път да го направи. Заради стабилността на коалицията ѝ и не по-малко важно - заради разпокъсаността на опозицията. Която и сега - по мое мнение - не предлага жизнеспособна алтернатива за управление.
Освен това, както споменахте, вече има нов претендент вдясно - Роберто Ваначи и партията му "Национално бъдеще". Възходът му в рейтинговите класации означава, че със или без готвената от Мелони промяна в изборните правила коалицията най-вероятно няма да може да продължи да управлява, ако не сключи предизборно споразумение с "Национално бъдеще".
Затова предполагам, че през следващите няколко месеца премиерката периодично ще прави символични жестове към електората си, като настоящия ѝ сблъсък с испанския премиер на тема масова миграция, за да докаже, че не се е променила и че си е добрата стара Мелони. Защо трябва да го доказва ли? Защото новият играч вдясно я обвинява, че вече не е достатъчно радикална и че не си изпълнява обещанията да спре мигрантите. Не очаквам обаче подобни символични жестове във вреда на Украйна, НАТО или Европейския съюз.
Това ще важи ли в случай, че Марин льо Пен спечели президентските избори във Франция идната пролет, а в Германия продължи възходът на крайната десница?
Мелони цели да бъде приета като част от мейнстрийма в Евросъюза - като разумен и умерен играч. И досега успява - медиите дори я третират като суперзвезда. Това ѝ е много ценно и няма да иска да го загуби. Едва ли ще се присъедини към клика от рушащи съюза фактори заедно с Льо Пен.
Вместо това, според мен, ще се опита да се позиционира като мост между крайната десница и европейските центристки лидери. Също като ролята, която се опита да изиграе между Тръмп и Европа, но не успя - заради хаотичното и капризно поведение на американския президент.
Не разбирам какво спечели той, обиждайки Мелони, но в общи линии техните партии са преди всичко националистически. За тях собствените им държави са на първо място и това изключва каквато и да било нагласа за компромиси. Вместо да намират общи решения, те са склонни да създават проблеми помежду си. С миграцията например, срещу която пламенно се борят, но само от егоистичен интерес. Въобще, идеята за "националистически интернационал" е пълна безсмислица.
По публикацията работи: Добрин Йотов
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!