Понятието на премиера за "колективния Запад" ни връща с десетилетия назад

В позицията си по отношение на разкритията на германските власти, че намирането на дрон с експлозиви близо до летището Лайпциг-Хале през август е резултат от руски саботаж дело, Министерството на външните работи на България увери, че страната ни е солидарна с Германия и че "хибридните атаки срещу нашите партньори и съюзници са неприемливи". Това обаче не убеждава в желанието на управляващите в София да допринесат за общата сигурност и не е подходящият сигнал към инвеститорите, смята заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

"България е единствената страна от Европейския съюз, която не спомена Русия в своята позиция по отношение на случилото се в Лайпциг," отбеляза Чернева в предаването "Събота 150". "Защо това е важно? Първо, защото Германия си даде доста време, за да проучи кой наистина стои зад дрона с взрив близо до лайпцигското летище и то броени дни преди много важни избори в една от източногерманските провинции. Това е може би най-класическото проявление на хибридната война. Една атака, независимо дали се стига до взрив или не, създава много напрежение, много разделение, много поляризация в обществото. И от това печелят политически сили, които симпатизират на Русия."

"Това, че България не спомена Русия, въпреки очевидно достатъчните доказателства, които германското правителство има, се забеляза ясно в германските медии. И тук говорим изобщо за способността на българската държава да участва със своите институции в една политика за сигурност и отбрана и желанието на българските политици да участват в такова общо европейско усилие."

"Когато ние не съобщаваме кой стои зад атаката в Лайпциг, когато ние не съобщаваме кой стои зад атаката и саботажа на складовете край Трявна, това прави, разбира се, всеки инвеститор много по-предпазлив, защото разбира, че българските институции, българските политици не споделят същите стандарти и същите протоколи по отношение на охраната на обществената сигурност," допълни Весела Чернева.

В изявлението си пред парламента в петък, премиерът Румен Радев говори за желание на "колективния Запад" да постигне "конвенционална" победа над Русия, при положение, че не може да противостои на нейните хиперзвукови оръжия. 

"Това наистина е фраза, която се използва основно от Кремъл, но също това е фраза, която поставя България отново в позицията през 90-те, когато говорихме за равноотдалеченост," коментира Чернева. "Тази позиция не е позиция на страна-членка нито на Европейския съюз, нито на НАТО. И в този смисъл тя, разбира се, е продължение на всички действия, които това правителство предприе, откакто е на власт. И излизането от коалицията на желаещите, неучастието в декларациите на Б-9, демонстративното изваждане от санкционни списъци на лица, за които Европейската комисия беше дала стотици страници обосновка защо трябва да бъдат санкционирани като част от руското военно усилие. Това е една линия на мислене и линия на поведение, която за съжаление по-скоро дърпа България наистина назад няколко десетилетия."

И за България, и за Словакия въпросът в началото на дебата за следващата бюджетна рамка на ЕС е как да се стигне до модернизация на икономиките им с европейско финансиране, отбеляза Чернева.

Премиерът "Радев за това говореше за индустриална кохезия, за да подчертае, че изоставането на Източна Европа по отношение на индустрията трябва да бъде наваксано. Но за мен най-главният въпрос е колко практически фокусирани можем да бъдем, когато говорим особено за отбрана и за модернизация, имайки предвид, че България не участва в големите форуми за европейската отбранителна индустрия. Радев не отиде на индустриалния форум на НАТО в Анкара. Изглежда, че инвестиции като тази на Райнметал са поставени под въпрос."