Дипломацията, която съедини България

Вчера се навършиха 141 години от Съединението на България – събитие, което променя установеното от Великите сили положение на Балканите само седем години след Освобождението.

Как България изгражда образа си пред света чрез силата на дипломацията и се превръща от обект на решения в държава със собствен глас в "Нашият ден" разказва доц. д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания при БАН.

"Българската дипломация се ражда преди българската държава. Това е свързано с тежките дни около кървавото потушаване на Априлското въстание. Българите решават, че трябва да се говори за съдбата на народа в рамките на империята и да се отстоява българската кауза. Тогава са изпратени първите мисии в чужбина под егидата на Българската екзархия – единствената тогава българска институция", разказва доц. Стрезова и споменава личностите, които по-късно се превръщат в първите дипломати на модерна България след Освобождението.

Доц. Стрезова продъжлава: "В условията на Берлинския договор България е васално и трибутарно на Османската империя княжество. По правилата на международното право Княжество България няма право да провежда самостоятелна външна политика. Още с приемането на Търновската конституция обаче едно от седемте министерства е на външните работи и вероизповеданията. След това първото българско правителство започва изграждане на дипломатическа мрежа с представителства в Османската имерия, Румъния и Сърбия. Още в началото българското правителство има намерение да провежда външна политика."

По думите на доц. Стрезова с времето българската дипломация се усложнява и се налага едно по-младо поколение дипломати – с добро образование и с култивирани обноски.

Доц. Стрезова обяснява отношението на Великите сили спрямо сондажите на България за съединение: "Великите сили гледат пренебрежително на малките държави на Балканите. Те са гаранти на сигурността и баланса в европейския югоизток. Евентуален катаклизъм може да доведе до война, затова правят всичко възможно да отложат подобни промени. Отговорите от Берлин, Париж и Лондон гласят, че подходящият момент не е дошъл."

Доц. Стрезова коментира ролята на княз Александър I в събитията: "Князът е уведомен за вътрешния план и изпраща своя личен секретар да се срещне с румелийските дейци. Не е съвсем неподготвен, но е предпазлив. По това време неговият министър-председател Петко Каравелов, който също се е срещнал с дейците, е казал, че категорично няма да подкрепи съединенито, защото това ще разтърси положението на България.“

Съединението не би се случило при по-хладнокръвни и рационални пресмятания, смята доц. Стрезова. "Великите сили само преди седем години са установили новото статукво на Балканите. В междуанародното право има основен принцип – договорите трябва да се спазват. България поема инициативата и нарушава договора, затова първоначално Великите сили проявяват едно доста враждебно отношение към прокламирания акт. След това личните им противоречия създават благоприятни условия за България", казва доц. Стрезова.

Тя подчертава:

"България отстоява своите интереси със собсвена дипломация пред Великите сили. На българите им е ясно, че съдбата на полуострова ще се решава от Великите сили, но взимат инициативата и заминават за Европа, за да прокламират и отстояват българската кауза."

Делегацията включва двама души от Княжество България и трима от Източна Румелия – представители на единна България, изтъква доц. Стрезова.

Как се е променила дипломацията в днешно време?

Доц. Стрезова отговаря: "Днес същинската дипломация се случва в рамките на международните организации. За мен това, което остава важно и нужно, са качествата на дипломатическия представител в чужбина. Той трябва да има отлично образование, да знае чужди езици, да бъде диалогичен и деликатен в отношенията, да няма провинциален профил, за да знае в дадена ситуация към кого и как да се обърне и какво да каже."

Чуйте целия разгвоор на Велизара Сърчаджиева с доц. Д-р Алека Стрезова в звуковия файл!