7 септември 1940 г. - датата, която променя съдбата на Южна Добруджа и Силистра

понеделник, 7 септември 2026, 12:55

7 септември 1940 г. - датата, която променя съдбата на Южна Добруджа и Силистра

СНИМКА: Незабравка Кирова

Размер на шрифта

7 септември 1940 година – дата, която променя съдбата на Южна Добруджа и на Силистра. На този ден в Крайова е подписан договорът, с който Южна Добруджа се връща в пределите на България – без война и без пролята кръв.

Силистра почете днес с венци и цветя подписването на Крайовския договор.

На 7 септември 1940 година в Крайова България и Румъния подписват договор, който слага край на повече от две десетилетия румънско управление над Южна Добруджа.

На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Русия първа от великите сили поставя въпроса за връщането на Южна Добруджа, но водена от собствените си интереси за Бесарабия и Северна Букувина, коментира историкът Иван Занов. Истината е друга.

7 септември 1940 г. - датата, която променя съдбата на Южна Добруджа и Силистра

СНИМКА: Незабравка Кирова

За Силистра това е не просто историческа дата, а денят, в който градът и целият регион отново се връщат в пределите на България, разказва Вера Милева от РИМ – Силистра.

Какво е мястото на 7 септември в историята на Добруджа?

"Това е една от най-важните дати от новата история, тъй като тогава Добруджа се възвръща към родината, към Царство България. Договорът, който се подписва на 7 септември в Крайова, е блестяща победа на нашата дипломация. Това е единственото възвръщане на земи към България, което се базира изцяло на дипломацията. За него не се е проляла и капка кръв".

Успехът се оказва траен. След Втората световна война България е сред победените държави, но въпросът за Южна Добруджа не е поставен отново.

"Когато през 1947 година в Париж България е победена страна във Втората световна война, това е единствената придобивка, която не се оспорва по никакъв начин. Нито една от великите сили не поставя въпроса за Добруджа".

Но връщането на Южна Добруджа има и друга страна – човешката. Договорът предвижда и размяна на население между България и Румъния.

88 000 румънци, заселени от румънските власти, когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината България.

Но свободата на българите в Южна Добруджа не е безплатна. Държавата ни изплаща 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост тук.

За преселниците обаче завръщането в България не е само радост. То означава да оставят домовете, земята и живота, който са изградили.

"Радостта от това, че се връщат в родината си, е свързана с изоставянето на огромни имоти, на покъщнина, на добитък, цели стада, защото просто няма как да ги вземат. Взимат само най-необходимото".

А за да разберем защо завръщането на Южна Добруджа е толкова значимо, трябва да се върнем и към годините на румънското управление.

Българското население в региона е подложено на политика на асимилация, а особено тежко е положението в селата.

"Много интересно е положението на добруджанци. Те, естествено, както във всички покрайнини български, които са част от други държави, са подложени на асимилация. Изключително е тежко положението на селското население. В градовете що-годе е добре, но в селата е много тежко положението. Румънците още със закона за Нова Добруджа налагат един закон за третината, с който на цялото заварено селско население отнемат една трета от земята".

Въпреки това голяма част от българите остават в Добруджа. Именно запазването на българското население в региона е сред основните цели на добруджанското революционно движение.

"По този начин, каквото и да се случва, не си заминавате от земите. Може да ви бият, може да ви ограбват, може да ви е много тежко. Може да емигрирате в градовете, да станете градска беднота, оставате в Добруджа, за да не се обезбългари".

7 септември 1940 година остава в историята на Силистра като деня на завръщането – резултат от десетилетия борба, дипломатически усилия и съхранена национална идентичност.

Крайовският договор променя границата без изстрел, но зад дипломатическия акт стоят съдбите на десетки хиляди хора – едни напускат домовете си, други се завръщат в земята, която приемат като своя родина.

Повече от осем десетилетия по-късно 7 септември остава една от най-важните дати в историята на Силистра и Южна Добруджа.

Целия репортаж на Незабравка Кирова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!