Помощник-фармацевтите отново в средното образование? Против и За

От Българска асоциация на помощник-фармацевтите  (БАПФ) изразяват категоричното си несъгласие с предложение на Министерство на здравеопазването  за  връщане на професията "Помощник-фармацевт" в системата на средното образование. В момента тези професионалисти се обучават 3 години за бакалавър, но от здравното ведомство възнамеряват подготовката на тези специалисти да се редуцира към средно или средно-специално образование. Според асоциацията това няма да реши нито един системен проблем, а ще предизвика нормативен, трудов и кадрови хаос в целия фармацевтичен сектор.

"Тенденцията в Европа е точно в обратна посока. Още в 2011 година България беше посочена за пример с обучението в системата на висшето образование. Ние сме регулирана професия – изтъкна пред БНР-Радио София Лиляна Петрова - председател на УС на БАПФ. –  И нещо много важно, което институциите премълчават много удобно – има тенденции, и то много отдавна за разширяване на правомощията на аптечните техници. У нас нещата са много объркани. Професионалните ни права в момента се разминават с квалификационната характеристика.

Помощник-фармацевтите работят основно в часовете на работния график, когато по-малко се очакват проверки от контролните органи и това всички го знаят.

Ние с кого ще се сравняваме? С някой, който догонва доброто обучение, догонва регулациите? С такива страни иска министерството да ни сравни?

У нас пом.-фармацевтите бяха в средното образование 1950 и някоя година! Преди това е било чиракуване, след това – полувисше и висше.

Тенденциите е обучението да се повишава, а компетенциите да се разширяват. Това е в интерес и на пациентите.

Този който иска да работи в аптека, няма да отиде да учи за медицинска сестра само защото там има остър дефицит на кадри."

По думите на Лиляна Петрова с пращането на помощник-фармацевтите  под шапката на средното образование "няма да бъде решен никакъв  проблем, а ще се родят няколко други.

Ако има много магистър-фармацевти, да се помисли за намаляване на приема на нови студенти, защо се посяга на помощник-фармацевтите?

Не бива да унищожаваме нещо добро  и работещо".

На специално запитване до Министерството на здравеопазването БНР-Радио София получи 
отговор от заместник-министърът д-р Николай Вълов, в което се казва:

"В качеството си на орган, който ръководи националната система на здравеопазване, осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите и следва да осигури устойчиво развитие на здравните дейности, министърът на здравеопазването констатира нарастващ риск за устойчивото функциониране на системата поради задълбочаващия се дисбаланс между произвежданите нови кадри от обучаващите институции и потребностите на здравната система. В тази връзка беше изпратено писмо до министъра на образованието и науката, министъра на труда и социалната политика и председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/ за планиране на работна среща на ръководно ниво, на която да бъдат обсъдени възможностите за подготовка на достатъчен брой квалифицирани специалисти по основните медицински професии в съответствие с потребностите на населението и здравната система, като същевременно се създадат условия за тяхното професионално и кариерно развитие и удовлетвореност от професионалния им път.

Процесите по обучение на кадри, които да се реализират на пазара на труда, се развиват на фона на намаляващо и застаряващо население, изискващо повече медицински и здравни грижи; ниска и все по-намаляваща раждаемост; високи нива на обща смъртност; намаляващ коефициент на демографско заместване; намаляващ брой на завършващите средно образование, от които основно произлизат кандидат-студентите (по данни на НСИ завършилите средно образование през 1997г. са били 87 742, а през 2025г. са едва 44 736); критичен недостиг на медицински сестри – не достигат повече от 17 000 медицински сестри.

Ето защо е от изключителна важност ограниченият човешки ресурс да бъде насочен към обучение по необходимите за здравната система основни професии, така че да се осигури оптимален брой специалисти за качествено медицинско обслужване на населението.

Необходимият минимален брой магистър-фармацевти и помощник-фармацевти се определя въз основа на данните от Областната аптечна карта за броя на населението и минималния брой аптеки по видове дейности, като се отчитат спецификата на дейността и компетенциите на медицинския персонал, както и общоевропейските статистически данни за среден брой магистър-фармацевти в една аптека (2,5 практикуващи магистър-фармацевти на аптека). По данни на МЗ в страната се наблюдава по-висока плътност и достъпност на аптечната мрежа в сравнение със средното за ЕС – приблизително 4,5 аптеки на 10 000 души население, докато в ЕС са средно 3,3 аптеки на 10 000 души население.

Броят на аптеките в страната към април 2026 г. е 3294 общо, от които 3081 за обслужване на населението и 231 болнични аптеки, 72% от които в населени места с над 10 хил. население.

Броят на магистър-фармацевтите е голям и продължава да нараства. По данни на съсловната организация на магистър-фармацевтите – БФС, средната осигуреност на населението в страната с магистър-фармацевти е 9,9 фармацевта на 10 хил. души, спрямо средния показател за Европейски съюз от 7,3 на 10 хил. души.

Нормативно определените професионални дейности на помощник-фармацевтите са регламентирани в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Съгласно чл. 220, ал. 3 от същия закон помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности, които се извършват от магистър-фармацевт под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти.

Помощник-фармацевтите не разполагат със законово право да отпускат лекарствени продукти по лекарско предписание нито в аптека, ръководена от магистър-фармацевт, нито когато те са ръководители на аптека в населено място, на чиято територия няма открита аптека. По същия начин не разполагат и с правомощия по контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти, които също са от компетентността само на магистър-фармацевтите.
Правомощията на помощник-фармацевтите в аптека се свеждат до съхраняване, приготвяне, опаковане и отпускане на лекарствени продукти без лекарско предписание (както и на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди) под контрола на магистър-фармацевт. Т.е. лекарствените продукти без лекарско предписание (тези със свободен достъп до тях) могат да бъдат отпускани от помощник-фармацевт в аптека, ръководена от магистър-фармацевт, само под контрола на магистър-фармацевт. Действащите разпоредби на ЗЛПХМ и към настоящия момент дават възможност помощник-фармацевтите да могат да са ръководители на аптека в населено място, на чиято територия няма открита аптека при съблюдаване на нормативните изисквания относно правомощията им.

Предвид изложеното е налице диспропорция между законово регламентираните изключително ограничени правомощия на помощник-фармацевтите и провежданото 3-годишно обучение в системата на висшето образование.

Несъответствието между нивото на образование и нормативно регламентираните професионални дейности на помощник-фармацевтите е отчетено и от съсловната организация на помощник-фармацевтите – Българската асоциация на помощник-фармацевтите, от която посочват, че „има държави в Европа, където помощник-фармацевтите са със средно образование, но там те имат право да отпускат лекарства по лекарско предписание под контрола на магистър-фармацевт – нещо, за което ние се борим вече много години, с диплома за висше образование!“."

• Професията помощник-фармацевт с генерично наименование Pharmaceutical technician/Pharmaceutical assistant е регулирана в 23 от 32 държави-членки на ЕС, ЕИП, Швейцария и Великобритания.
  Държави като Австрия, Италия, Румъния, Ирландия, Кипър, Словакия и др. не са подали информация на тяхната територия да има регулирана професия, съответстваща на Pharmaceutical technician/Pharmaceutical assistant. В 8 от държавите с регулирано обучение същото се провежда като професионално обучение в системата на средното образование (ниво 11b съгласно Директива 2005/36/ЕО). В други 12 държави професионалното обучение се провежда след завършено средно образование с минимална продължителност от една година. Само в 6 държави, сред които и България, обучението се провежда след средното образование с продължителност най-малко три и не повече от четири години.

"Предстоящото обсъждане на констатираното несъответствие между нивото на образование и нормативно регламентираните професионални дейности на помощник-фармацевтите няма да засегне правата на вече дипломираните помощник-фармацевти с висше образование, както и на настоящите студенти в медицинските колежи.

Към настоящия момент в МЗ не се обсъжда преустановяване на обучението по професията „помощник-фармацевт“, а предстои да бъде анализирано несъответствието между нивото на образование, от една страна, и нормативно определените професионални дейности, които помощник-фармацевтите имат право да извършват в аптека, от друга. В процеса на дискусии ще бъде търсено оптималното решение, гарантиращо предоставянето на качествени фармацевтични грижи на населението", се казва още в писмения отговор на д-р Николай Вълов, зам.-министър на здравеопазването.