PISA: Резултатите не са добри. Имаме спад и в математиката, и при четенето

Спад на българските деветокласници по четене и математика отчита международното изследване ПИЗА (PISA) 2025 г. Резултатите показват, че близо 60% от 15-годишните ни ученици са под базовото равнище по четене и математика, а близо половината от деветокласниците са със сериозни дефицити по природни науки.

Именно природните науки са във фокуса на последното издание на изследването, в което участват 91 държави. Проучването се провежда на всеки три години от Организацията за икономическо сътрудничество.

"За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области – и в математиката, и в областта на четенето. В българския образователен модел такъв, какъвто е, в момента имаме проблем", заяви на брифинг просветният министър проф. Георги Вълчев.  Той отбеляза, че не искат да припишат тези слаби резултати на предишните управления. "Това е обща отговорност", каза Вълчев и подчерта, че трябва да започнем да говорим открито и честно за проблемите, които са се натрупали. 

По думите му резултатите показват, че продължава да се задълбочава образователното неравенство в България. Той посочи, че има проблем с елементарната грамотност.  През следващите месеци ще бъдат предложени серия от мерки, съобщи образователният министър, като уточни, че те ще бъдат обсъдени, за да се намерят най-точните и най-верните. 

Вълчев категорично се обяви за промяна на принципа "парите следват ученика", като напомни, че срещу това се обяви и премиерът Румен Радев. Ресорният министър посочи още и проблемът с невладеене на българския език.  Друг проблем според него са крайно либералните възгледи, навлезли в българските училища. 

Просветният министър заяви, че учителят трябва да се чувства защитен и да може да работи спокойно, да се отчитат обективно неговите резултати. Трябва "да върнем фокуса върху ученика", добави той и акцентира върху единен подход при оценяването, така че да се отчитат както слабите, така и силните страни на ученика.

Обогатяване на предлагането на извънкласните дейности, също са сред мерките.  Вълчев обърна внимание и на необходимостта от промяна на учебните програми.  Според него децата имат нужда от вдъхновение, от можещи и знаещи учители. 

По думите му училището, освен да обучава, трябва и да възпитава, с помощта на семейството, което е основната клетка, където възпитанието започва още с раждането на самото дете.  "Ще направим промени и в начина на допълнително обучение на педагогическите ни кадри", каза още той. 

Заместник-министърът на образованието Таня Панчева увери, че МОН няма да се крие и да омаловажава тези резултати. "За нас те са изключително ценни и ни дават много добър поглед. PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот", посочи тя. 

Само 43% са над критичното ниво 2, каза зам.-образователният министър и поясни, че в часовете по математика учениците могат да решат задачите, но без реално да ги приложат в живота.  "Нашите деца не могат да правят причинно-следствена връзки и анализ на текст. Не могат да откриват фалшивите новини", съобщи още Панчева. 

По отношение на природните науки, тя подчерта, че 47% от учениците не могат да идентифицират научно обяснение на познати феномени. 

Двама експерти от Института по образованието също взеха участие в брифинга.  Калин Баев, национален координатор за PISA за България, заяви, че зад всяко едно число стоят детски съдби, "за които ние сме отговорни като институции и като общество". 

Той изтъкна, че в теста участие са взели 91 държави и региона от цял свят.  Българските ученици постигат 421 точки по природни науки, 387 точки по четене и 405 точки по математика, съобщи Баев.