Стабилна ли е пенсионната ни система?

Пенсионерите у нас вече са 2 069 957 души. В осем области средната пенсия успя да надхвърли 500 евро след осъвременяването по швейцарското правило от 1 юли, показват онлайн статистическите справки на Националния осигурителен институт (НОИ) за август. Най-малко вземат възрастните в Кърджали, Разград и Силистра. Размерът на пенсията е най-тясно свързан с получаваните доходи през трудовия живот, така че София логично е значително по-напред от останалите. Средната пенсия в столицата е 631,02 евро, като в тези данни е използван основният размер на пенсията без добавките. На второ място по високи пенсии е Бургас - 555 евро средна основна пенсия. Следва Перник, където благодарение на мините пенсията достига 541,70 евро. Друга област със силна енергетика - Стара Загора, идва на четвърто място с 538,43 средна пенсия. Във Варна средната пенсия е 535,65 евро. В Софийска област средната пенсия е 523,69 евро. В Кюстендил - друга област, в която работеха мини, е 521,11 евро. Във Враца е 505,16 евро, като тук по-високата средна стойност е благодарение на АЕЦ "Козлодуй". На другия полюс са Кърджали, Разград и Силистра. Кърджали е единствената област, където средната пенсия не може да стигне дори 400 евро - нивото там е 386,24 евро при 347,51 евро минимална пенсия. В Силистра средната пенсия е 410,73 евро, а в Разград - 411,04 евро. Средната пенсия, изплащана в Турция, е 345,39 евро. Средното ниво на изплащаните в чужбина пенсии по европейски регламенти и споразумения е 434,26 евро. Увеличават се хората, чиято пенсия е ограничена от тавана. Те вече са 15 863 души, след като преди осъвременяването бяха 9195, а през юли достигнаха 15 817 души. Най-много хора с 1738,40 евро пенсия има в София - 6834 души. В Бургас са 1404, във Варна - 1131, в Пловдив - 976 евро, а във Враца - 965. Най-малко пенсионери с максимална пенсия има в Силистра - 36 души. В Разград са 48, във Видин - 55, а в Търговище - 57 души.

Стабилна ли е пенсионната ни система и къде се нарежда Северозапада? Разговаряхме с икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Не мисля, че има нещо, което би могло да постави под съмнение стабилността на пенсионната ни система. По-скоро въпросът е какъв е размерът на нейното дофинансиране, защото ние виждаме от година на година все по-голям размер на трансфер от държавния бюджет към бюджета на НОИ. Никога в новата история на България не е имало ситуация, в която пенсионна система да е успявала изцяло да покрие с вноските на активните работещи плащанията за пенсионерите. В момента все повече и повече виждаме увеличаване на това, което държавата дава като дофинансиране. Тук изключение беше увеличението извън "швейцарското правило" през 2022 година. Иначе това, което виждаме в момента като актуална динамика е до голяма степен обяснимо."

Ще се увеличава ли у нас постепенно възрастта за пенсиониране, предвид растящата продължителност на живота в европейските страни, което отчита статистиката?

"Демографията и пенсиите се движат в по-бавно темпо от ежедневния политически контекст. Нещо такова най-вероятно ще се случва към средата на столетието. През следващите 15-20 години едно постепенно планирано увеличение на пенсионната възраст в стъпка с увеличението на продължителността на живота, което е до някаква степен логично, но нещото, което трябва да се има предвид е здравният статус. Защото държавите, които правят тази стъпка, я правят с идеята, че техните пенсионери живеят по-дълго, но здрави" - уточни Адриан Николов.

Каква е ситуацията в област Видин? Разговаряхме с Пламен Георгиев, директор на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт в крайдунавския град.

"Към настоящия момент ТП на НОИ Видин изплаща пенсиите на 29 577 пенсионери в областта. Минималният размер за осигурителен стаж и възраст - 347,51 евро се получава от 2456 пенсионери, минималният размер за инвалидност общо заболяване се получава от 3097 пенсионери. За съжаление максималният размер на пенсиите 1738,40 евро в област Видин се получава от 55 човека."

Как се справят пенсионерите във Видин в разгара на лятото и доволни ли са от размера на пенсиите си?

"500 евро? Ние не сме в тази група. По-малко получавам и с вдовишки, но са по-малко. Справяме се трудно, тъкмо за лекарствата и консумативите и дотук. Левът директно премина на евро и вече един лев е едно евро, за съжалението е много трудно... Заплатите са вдигнати не знам колко пъти от еди коя си година, но защо гледаме само заплатите, а не погледнем и щандовете как са? Много трудно е за пенсионерите, поради причината, че диапазонът между ниската и високата пенсия е много голям."

Можем ли да разчитаме на допълнителното пенсионно осигуряване? Всички брутни вноски на осигурените лица са гарантирани на сто процента от пенсионноосигурителните дружества. Това отбеляза за БНР Владимир Нечев, член на Управителния съвет на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване.

"До 30 ноември за първи път работещите ще могат да избират с какъв инвестиционен риск да бъдат управлявани спестяванията им за т.нар. втора пенсия в частните пенсионни фондове. Вноските на всички осигурени издържат настоящите пенсионери. При втория стълб осигуряването е на капиталов принцип. Много е важно лицата да се осигуряват на реалните си доходи и да имат редовни вноски" - допълни Владимир Нечев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.