ЕС изглежда се съпротивлява на мерките за конкурентоспособност

Две години след като Марио Драги предупреди, че ЕС е изправен пред "бавна агония", ако не се справи с кризата си с конкурентоспособността, малка част от неговото предписание е станало реалност, посочва анализ на "Файненшъл таймс".

Само 15,7% от 383-те препоръки в доклада на Драги са били напълно изпълнени до юли 2026 г., сочи проследяващ документ, съставен от мозъчния тръст "Европейски съвет за политически иновации".

Ограниченият напредък идва въпреки многократните обещания на лидерите на ЕС и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да поставят икономическото съживяване в центъра на дневния ред на блока.

"Справяме се по-добре, но не се справяме достатъчно добре", посочи пред финансово издание Мартин Лидегор, датски министър на бизнеса и конкурентоспособността.

Одобрени от Фон дер Лайен като политически план за втория ѝ мандат, предложенията на Драги бяха изместени от войната в Украйна, миграцията и битката за следващия споделен бюджет на ЕС.

Най-значимите реформи – интегрирането на капиталовите пазари, премахването на бариерите в рамките на единния пазар и намаляването на стратегическите зависимости – остават в капана на националната политика, която докладът на Драги трябваше да преодолее.

Други мерки - от интегрирането на фрагментираните енергийни пазари до хармонизирането на правилата за обществените поръчки в областта на отбраната и телекомуникациите, напреднаха само с чести прекъсвания.

Забавянето с момент, когато САЩ и Китай увеличават преднината си в световната надпревара за изкуствен интелект. Икономическият растеж на САЩ се стимулира от инвестиции в изкуствен интелект, центрове за данни и напреднали полупроводникови технологии, като страната постоянно изпреварва ЕС по растеж на БВП от юли 2024 г. насам.

Така нареченото проследяването "Draghi watch" установи, че 41,3% от предложенията на бившия италиански премиер са били частично изпълнени, което подчертава разликата между заявените амбиции на Брюксел и готовността на държавите членки да се откажат от контрола, отбелязва "Файненшъл таймс".

Отделно проучване на френски мозъчен тръст "Института Монтен", използващо различна методология, рисува по-оптимистична картина, като заключава, че около 30% от препоръките на Драги вече са изпълнени.

Но и двата проследяващи инструмента посочват един и същ проблем: най-трудните политически реформи все още предстоят. Много от тях биха засегнали правомощията, притежавани от националните правителства, което би затруднило постигането на съгласие в рамките на ЕС.

За да преодолеят междуинституционалните спорове, ЕК, Европейският парламент и държавите членки се споразумяха по-рано тази година за конкретни срокове за прилагане на програмата за конкурентоспособност.

Енрико Лета, друг бивш италиански премиер, който написа отделен доклад за интегрирането на единния пазар, наскоро заяви, че е "по-оптимистичен" относно това Европа да действа съвместно, защото сега има ясни планове и срокове.

Напредък досега обаче има до голяма степен там, където ЕК може да действа самостоятелно: намаляване на регулаторната тежест, подобряване на достъпа до финансиране за компании, които се стремят да се разраснат, и ускоряване на разрешителните за чисти технологии.

Наскоро договорената система за цифрово деклариране на командировани работници в ЕС имаше за цел да създаде единен онлайн формуляр за компаниите в целия блок. Вместо това преговорите бяха забавени от държавите членки, включително от Германия, добавяйки национални изисквания за докладване към това, което трябваше да бъде доброволна система.

Инициативата беше договорена преди крайния срок на лидерите на ЕС, което позволи на Брюксел да отбележи напредъка по отношение на конкурентоспособността. Но служителите частно се питат дали това ще има голямо значение за бизнеса.

"Това е поле, което можем да отметнем в таблицата за конкурентоспособност. Но дали това действително ще доведе до голяма промяна, предстои да видим", посочи пред "Файненшъл таймс" неназован европейски служител.

Докато лидерите, включително германският канцлер Фридрих Мерц, рутинно призовават за по-интегриран единен пазар и по-малко бюрокрация, техните министерства на национално ниво често не са склонни да се откажат от правомощия или да изоставят вътрешните правила.

Марио Монти, бившият италиански министър-председател, чийто собствен доклад за единния пазар беше публикуван през 2010 г., заяви, че предложенията на Драги рискуват да сполетят същата съдба.

"Единственият доклад, който трябва да бъде изготвен в бъдеще, е доклад за това защо обикновено препоръките в докладите не се спазват", каза наскоро Монти и добави, че такива доклади обикновено се посрещат с "аплодисменти, които продължават около един ден", преди правителствата, бизнес лидерите и националните администрации "да започнат на следващата сутрин да правят каквото е необходимо, за да разгадаят предложенията".

Много от най-значимите препоръки на Драги изискват правителствата да се откажат от правомощията си или да приемат по-дълбока икономическа интеграция – стъпки, които остават политически чувствителни.

Мартин Лидегаард, датският министър по конкурентоспособността, каза, че "има относително високо съгласие за това къде трябва да отидем, но не и как да стигнем до там, като все още провеждаме активни дискусии".

Тези разделения са най-ясни по отношение на плановете за единен капиталов пазар на ЕС, който се разглежда като липсващо парче в пъзела на конкурентоспособността на Европа. Фрагментираните пазари продължават да лишават компаниите от финансирането, необходимо за разрастване.

Ирландия, която пое ротационното председателство на ЕС през юли, обеща да постигне политическа сделка до края на годината.

Що се отнася до програмата за конкурентоспособност на блока, Ирландия ще "действа към тях възможно най-енергично и агресивно", заяви ирландският премиер Михол Мартин пред "Файненсъл таймс", като добави, че "Европа трябва да направи крачка напред, защото конкурентоспособността е ключов въпрос спрямо САЩ и спрямо Китай".

Бизнес групите като цяло приветстват това, което те описват като философска промяна в сравнение с първите пет години на Урсула фон дер Лайен начело на Комисията.

"Сега е ясно, че всички промени, от които се нуждаем, от защитата на планетата до защитата на социалния мир в Европа, се нуждаят от растеж, т.е. фискални приходи, за да ги финансират", посочи Мачей Витуцки, президент на BusinessEurope - най-голямото бизнес лоби на континента.

Той обаче предупреди, че превръщането на тази философия в действие протича твърде бавно - предупреждение, повторено и от редица други. Пер Францен, който ръководи EQT, най-големият инвеститор на рисков капитал в Европа, каза, че е "окуражен от това, което чува от политици и лица, вземащи решения, но трябва да се действа бързо".