Изложба "С глаголицата около Земята" в Мраморното фоайе на БНР

48 от над 200 индивидуални и групови творчески проекта от 9 държави ще бъдат представени в международната изложбена инсталация: "С глаголицата около Земята", която ще бъде открита в 11:30 ч. в Мраморното фоайе на Българското национално радио в София.

Изложбата е част от международен научно-артистичен проект, посветен на глаголицата като символ на българската духовност, културна памет и идентичност. Проектът обединява творческия поглед на българи от различни поколения и от различни точки на света.

"Глаголицата ни е важна, защото ни показва, че има нещо много духовно и чисто в комуникацията между нас, в себеосъзнаването и връзката с Бога. Според мен това е най-важното. Това са трите основни философии на глаголицата", каза за БНР кураторът и автор на инсталацията Мира Свиленова.

Изложбата ще остане в БНР до 25 септември, но заради мерките за сигурност в сградата организаторите планират още едно събитие към края на месеца.

"Където всъщност ще поканим и някои от основните изследователи на глаголицата тук, в България и ще направим кратки беседи. Така че, който е заинтересуван, ще може всъщност да се потопи в тематиката".

Проектът за Свиленова първоначално е започнал "като едно любопитство, което аз изразих чрез творческите си похвати и впоследствие започнах да забелязвам, че не само създава любопитство в българите, но и огромно любопитство в международните общности, в които аз общувам и творя".

Според Свиленова глаголицата е мост между България и българските общности по света. За "Хоризонт" тя сподели:

"Мисля че тя все още е запазила в себе си сакрални качества, които вече не са толкова често срещнали. Днешните технологии се движат много бързо. Виждаме много еднотипен вид думи, визуално и мисля, че тя все още е запазила нещо, което е мистично. В този смисъл затова и виждаме и доста езотерични четения на глаголица, но тя си е мисионерска писменост. Това не трябва да се забравя. Но в същото време по някакъв начин ни дава се докосваме до някаква истинност през нея. Според мене това е една от причините, поради която българите все още са привлечени към нея".

В чужбина пък интерес предизвикало това, че "деца и възрастни имат интерес да създават със нещо толкова древно". На глаголицата не трябва да гледаме като нещо архаично, а като нещо, което продължава да се променя и да докосва ежедневието ни".

Много от проектите в изложбата са на училища в чужбина, които се включват с целите си класове.

"Учителите полагат огромни усилия за децата, които живеят в чужбина. Не може да имаме очаквания, че те ще говорят същия български език, че те ще знаят същата история, която се изучава в България, но в същото време те не са обременени от много от нещата, с които децата тук са. Те някак си имат една светла представа за България. Тя е свързана с бабите и дядовците, с планините… Едно детенце извади и нарисува портрет на Васил Левски, на място, за 10 минути. Тоест те наистина извадиха тези, чистите символи от българската идентичност. Според мен можем да се получим от тях, от това, което те са съхранили чрез родителите си и чрез учителите".

Свиленова сподели в "Преди всички" работи за това глаголицата да се превърне в своеобразна културна визитна картичка на България пред света. Тя дава за пример Хърватска

"Абсолютно мисля, че може да бъде и Вярвам, че вече в последните години го правя, всъщност, на собствени начала, от името на България".

"Хиляди хора научиха покрай моите изложения за България. Това е уникално нещо за един човек"

Свиленова благодари за помощта на семейството си, на Агенцията за българите в чужбина, на центъра "Св. св. Кирил и Методий" към БАН и на БНР

Най-младият участник в изложбата е 5-годишно дете.

Интервюто на Ясен Вакашински с Мира Свиленова можете да чуете в прикачения звуков файл.