Излезе от печат "Битката за Европа" от политолога Димитър Бечев

Излезе от печат новата книга на политолога Димитър Бечев: "Битката за Европа", издадена от Oxford university press.
Бечев е работил в Оксфорд, Харвард, London school of economics, както и в Европейския център за външни отношения. Изследванията му обхващат Русия, Турция, Балканите, Черно море и европейската външна политика

"Страните, които са около Европа, особено ключови играчи като Русия и Турция, вече не виждат Европа като свой ориентир, източник на ценности и норми. Те не се равняват по Европа. Това е много ясно показано по отношение на Русия – войната в Украйна е най-яркото изражение", каза авторът пред БНР. Според него във вътрешнополитическите речи в Турция, която е запазила икономическо и политическо сътрудничество с Европа тя вече не е "този морален стожер и ориентир за социално развитие и това е наистина завой в развитието на Турция".

Според него няма конкретен момент в историята, в който да е променено отношението, а причината е амбивалентността на страните, които хем искат да са част от Европа, хем я възприемат като "другия", от който трябва да се опазят. Такова отношение се наблюдава и в България

"В момента, след един период на приближаване, сближаване, където все пак Европейският съюз беше критерий и морален ориентир, в момента на дневен ред набират сила политически актьори, които се опитват да играят точно другата страна – че Европа е заплаха….

Книгата се опитва да бъде комплексна и да покаже другата страна на монетата - че много от тези кризи, които отслабват Европа и европейския политически модел, са генерирани отвътре. Между другото в този ред на мисли много важен фактор е САЩ. Много хора ме упрекват, че в не съм включил и Тръмп и САЩ, но по моему САЩ не е външен актьор, той е част от този европейски ред, защото той е основател на институциите и нормативните стандарти след Втората световна война, които водят европейската интеграция и изграждането на този политически ред. В този смисъл кризата в трансатлантическите отношения е срив отвътре, който е в същия порядък, както и популистките движения, които оспорват националните институции; също така и отливът на доверие към политическите елити. И когато сложим това страна на кантара виждаме, че още преди да стигнем до Китай или Русия, нещата отвътре са доста проблематични и поддържането на този ред, във вида, който познаваме от последните 70 години е трудно. Това дава и много излаз на външни актьори, които се опитват да пренаредят правилата и институциите".

От външните опоненти на Европа - Русия, Турция и Китай, най-радикалният опонент на Европа е Русия "защото тя прибяга към военна сила, за да нареди правилата, тоест играе най-радикално в оспорването на досегашния порядък и е готова да поеме риск". Тя има и най-крайни цели -  иска срив на модела и построяването на нещо ново.

Китайските цели "са може би не толкова радикални; стратегията е глобална и крайната цел е Европа да бъде неутрализирана и да бъде съюзник или зависим актьор от Китай по линия на пазарната интеграция", дългосрочната задача - в бъдещ конфликт между САЩ и Китай Европа да е неутрална.

Турция е член на НАТО и участва в много форми на интеграция с Европейския съюз, но според Бечев има "по-ограничени цели" – "Търси нова сделка с Европа, където има по-добър достъп до пазарите и до вземането на решения на европейско ниво, без, разбира се, Европейският съюз да налага своите стандарти и да пита какво се случва с демократичното развитие на Турция".

"Тоест виждаме съвсем различни стратегии, но те са под общ знаменател, че Европа е не е двигател, а е мишена".

За България тази битка означава, "че всичко е много по-трудно, отколкото беше преди 20-30 години".

"В този смисъл това, което чуваме от Румен Радев в хората около него, може би е правилно донякъде, че светът се е променил и много полюси на влияние. Но България е малък играч и всъщност тези идеи, че тя може да балансира между различните полюси и някак си да извлича ползи за себе си, според мен, е илюзорна. За нас, това е моето мислене, силният ход е да се интегрираме колкото се може повече в ЕС с общите политики, защото това ни дава още едно ниво на сигурност - икономическа и политическа, в един много по-несигурен свят и регионален порядък".