Мнения

Интервю

Проф. Д. Вачков: 9.IX.1944 г. е начало на съветския тоталитарен модел в България

"Огромното мнозинство от историци са абсолютно единодушни, че става дума за военен преврат, чиито причини са външнополитически"

сряда, 9 септември 2026, 19:29

Проф. Даниел Вачков

Проф. Даниел Вачков

СНИМКА: Иво Иванов, БНР

Размер на шрифта

Когато в 6 часа сутринта се обявява ново правителство по радиото, то е парекселанс в следствие на военен преврат.

Това каза пред БНР историкът проф. Даниел Вачков, директор на Института по исторически изследвания към БАН, като уточни че огромното мнозинство от историци са абсолютно единодушни, че става дума за военен преврат, чиито причини са външнополитически:

"Той не е породен от някакви вътрешнополитически императиви. Той е изцяло свързан с вече започналото още на 7 септември навлизане на съветската армия в България. И става все по-неотложно воденият от комунистите Отечествен фронт да вземе властта". 

Историкът подчерта, че в последните години са били публикувани доста изследвания по темата:

"Доста документи излязоха, които не бяха публични доскоро. Това даде основание да се направи една много по-научна оценка на събитията от 9 септември 1944 г. Консенсусно може да се каже, че вече никой не говори за революция на този ден".

По думите му всички изследователи на този период определят събитията като типичен военен преврат, извършен в ранните часове на 9 септември от части на армията, която е влязла в контакти с Отечествения фронт, без да има никаква съпротива от правителството на Константин Муравиев, и в 6 часа е известено по радиото, че е сформиран нов кабинет с министър-председател Кимон Георгиев.

"На тази дата започват много съществени промени, които ще изменят тотално развитието на страната и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. Поставя се началото на постепенното установяване и утвърждаване на съветския тоталитарен модел в България, който ще бъде до 1989 г.", обясни той.

Едно от първите неща, които правя съветските войски, които влизат в България, е да изземат някои ключови български архиви на вътрешното и външното министерство, които са отразявали тайни важни събития, посочи още историкът и подчерта, че не можем да бъдем сигурни колко от тях са върнати на България и колко са останали в Москва:

"Един ден, когато се видят архивите на КГБ, може да се види кои политици от онова време, участващи активно в установяването на властта на Отечествения фронт, визирам най-вече министър-председателя Кимон Георгиев, кога са били вербувани и как са изпълнявали определени поръчки". 

Интервюто на Людмила Железова с проф. Даниел Вачков в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. 

По публикацията работи: Наталия Кръстева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!