Как геопространствените технологии ще помагат във и извън класната стая

Как геопространствените технологии могат да влязат в класната стая и да превърнат учениците от пасивни потребители на информация в млади изследователи на собствената им среда?

Такава възможност дава проектът "Виж, картографирай, действай – от STEM към граждански инициативи чрез геопространствени технологии“, който цели да покаже как инструменти като географски информационни системи, сателитно наблюдение, дронове, глобални навигационни системи и дигитална картография могат да бъдат превърнати от сложни технологии в практически средства за обучение.

Повече от 50 учители от столични училища ще преминат обучение за работа с геопространствени технологии и реални данни, които да използват директно в учебния процес. Преподавателите ще разработват интердисциплинарни STEM уроци, в които географията се среща с информатиката, математиката, гражданското образование и други предмети.

Идеята не е просто учениците да се научат да работят с карта, а да използват данни, за да разбират реални проблеми около себе си.

Вторият етап на проекта включва теренни изследвания на ученици в район "Панчарево“, анализ на събраната информация и представяне на конкретни предложения за подобряване на средата пред местната власт. Така учебният процес излиза извън класната стая и стига до въпроса как знанието може да води до гражданско действие.

Проектът поставя акцент и върху критичното мислене, дигиталната и медийната грамотност и умението да се работи с надеждни данни.

Доколко подобен подход може да промени начина, по който децата учат, и дали една карта може да бъде не просто учебно помагало, а инструмент за реална промяна в квартала или града, разговаряме с д-р Евгения Сарафова, ръководител на проекта и съучредител на "Географ БГ" при нейното гостуване в БНР-Радио София.

Тя посочи, че тези технологии се използват почти от всеки човек, който има достъп до интернет в днешно време. Дори когато се ориентираме с приложения като Гугъл Мапс, когато правим маршрути или използваме градския транспорт.
Той също функционира и благодарение на това, че притежава много сложна географска система, която позволява управлението на всички транспортни средства – ние знаем след колко време ще дойде, както и всяко едно превозно средство къде се намира.

"Това е само едно много малко приложение на геопространствените технологии. Този термин обединява сателитното наблюдение на земята, използването на дронове, или безпилотни летателни апарати, които стават много популярни в последните години. Географските информационни системи представляват софтуера, с който ние работим и правим тези дигитални карти, които са иновативни, интерактивни и много любопитни.

Много сме щастливи от "Географ БГ", че проектът беше одобрен по Програма "Европа" на Столичната Община и бяхме подпомогнати в неговото реализиране и всъщност ни помага да достигнем до по-голям брой учители в този начален етап. Изключително трудно  е да се следват всички нови неща, които излизат непрекъснато. Новите технологии се развиват с жестока скорост, подпомагането на учителите да бъдат в крак е важен момент в работата на хора като мен и организации като нашата. И би следвало да бъде една много ясна политика, която да се следва на държавно ниво", изтъкна тя.

Важно е да се пречупи призмата на този технологичен натиск, така че да стане възможно да се преподава в класната стая, за да може всяко дете да го разбере и съществуват начини това да може да стане реалност. Знам, че този вид технологии могат да бъдат много полезни за децата, за да видят географията под един нов ъгъл, защото сега тя е пълна с факти, които са трудни за запомняне и ненужни,  коментира още д-р Евгения Сарафова.

• Още подробности за предизвикателствата и успехите пред проекта и как децата реално могат да използват тези технологии, за да учат, играят и общуват по-добре - чуйте в разговора на Даниел Ненчев и Александра Илиева в звуковия файл.