Младежите от приемни семейства остават без държавна помощ за самостоятелен живот

Младежите, които навършват пълнолетие и напускат приемните си семейства, трябва да бъдат включени сред получателите на специалната държавна помощ за начало на самостоятелен живот. Това става ясно от писмо, разпространено до медиите от Националната Асоциация за приемна грижа. Те посочват още, че в официален отговор до тях Министерството на труда и социалната политика потвърждава необходимостта от тази промяна.

Поетият ангажимент за нормативна промяна все още не е изпълнен. Така младеж, напускащ резидентна грижа, може да получи финансова подкрепа за три месеца, докато негов връстник, напускащ приемно семейство, остава извън обхвата на тази помощ.

Напускането на приемното семейство е една от най-стресовите ситуации в живота на тези младежи, каза пред Радио София Гинка Илиева, програмен мениджър на Националната асоциация за приема грижа.

"За тях това е едно ново начало, в което има неизвестност, има страх. Те не знаят какво ще правят оттук нататък, те много често дори не смеят да мечтаят какво ще се случи оттук нататък. И това, което много често те споделят е, че се страхуват какво ще се случи с тях и как ще продължи живота им. Въпросът по-скоро на този етап не е толкова защо те са все още на 18-19 години в приемно семейство, а защо държавата няма отношение и грижа към тези деца в този много важен момент в техния живот. Защото, според държавата, те излизат от семейство и затова нямат право или не са ги вписали като нуждаещи за подкрепа, така както са младежите, напускащи резидентна услуга“, обясни Илиева.

По думите й, поне две години назад, преди да завърши и да се стигне до момента един младеж да напусне приемното семейство, социалните работници трябва да започнат да го подготвят, заедно с приемния родител, за самостоятелен живот.

Според Илиева няма логика държавата да прави разлика между младеж, напускащ резидентна грижа и такъв, напускащ приемно семейство.

"Държавата като оправдание казва, че тези деца излизат от семейство. Това им е някакво обяснение за това, че не са били включени. Да, те излизат от семейство с променено мислене, с друг живот, с променена съдба, с отчасти излекувани рани в сърцата. Приемните родители ги учат да прощават на родителите, на близките си, но в крайна сметка няма как напълно да изземат функцията на биологичното семейство. Така че държавата е длъжна да се съобрази с това, че няма разлика, не трябва да гледа различно на тези деца, които са в приемна грижа и на децата, които са в институция. Защото то е предостатъчно отношението на обществото към децата, които са в приемна грижа. Моето наблюдение показва, че се гледа много често на тези младежи от приемните семейства като на втора ръка, като на такива, които са некачествени. Имахме такъв случай, в който там, където отива да работи такъв младеж, гледат на него като на човек втора ръка. Няма уважение, колкото може повече го товарят, напротив има лошо отношение, обиди и т.н. Това се случва цял живот като се започне от детската градина е такова отношението към тези деца, в училищата е такова отношението, това продължава и когато те вече завършват образованието си и започнат да работят някъде“, посочи Гинка Илиева.

Тя добави, че от Националната асоциация за приема грижа вече са провели разговори по темата и ще продължат да настояват младежите, напускащи приемно семейство също да получават финансова подкрепа от държавата за известен период от време.

Подробности можете да чуете в интервюто на Мария Илиева с Гинка Илиева.