Миротворчество в Украйна като пиар хватка

След половингодишна пауза САЩ отново се заеха с уреждането на най-кървавия военен конфликт в Европа от последните осем десетилетия. Процесът, както изглежда, потръгна в същото русло, което следваше до избухването на Иранската война през февруари – с почти никакъв видим напредък.

Още в понеделник – часове след като пратениците на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър си заминаха от Киев с експреса за Полша – руските дронове отново полетяха към украинската столица. Бомбардировките в останалите части на Украйна и битките на Източния фронт така и не спряха в нито един момент, докато американските дипломати бяха в Киев. Не спряха и докато Тръмп и Путин разговаряха по телефона във вторник.

Руските въоръжени сили се "специализираха" в удари посред бял ден по бензиностанции, пътнически влакове, търговски центрове и складове за храни. Освен с ежедневните атаки по кораби край Одеса, московците се заеха да задушат доходоносния украински експорт и с преки попадения по едно от най-големите предприятия за олио в Днипро.

 

Украинските сили не им останаха длъжни. Дроновете пак удариха пристанището Новоросийск, извадиха от строя Рязанската рафинерия на "Роснефт" и склада на онлайн продавача ОЗОН в Саратов, а в сряда достигнаха – за пръв път – сърцето на руския газодобив в Арктика. Ударени бяха две предприятия за газов кондензат в Ямало-Ненецкия автономен окръг. На пълководците в Кремъл ще им е трудно да признаят, но зоната на т.нар. специална военна операция, която започнаха през 2022-а, вече се шири далеч отвъд Урал, близо 3 000 километра навътре в собствената им територия.

 

Тези все по-болезнени украински попадения вече се превръщат във фактор, заради който си заслужава да се сондира склонността на Москва на компромис. Но тя не показа такива признаци по време на визитата на Уиткоф и Къшнър, констатира проф. Чарлс Купчан, преподавател по международни отношения в Университета на Джорджтаун и старши сътрудник на Съвета за външни отношения, с когото разговарях през седмицата.

 

Шест-седем месеца нямаше никакво движение на дипломатическия фронт. И изведнъж нещата се раздвижиха. Началникът на ЦРУ летя за Москва в края на август, а миналия уикенд го последваха пратениците Джаред Къшнър и Стив Уиткоф. Президентът Тръмп говори с Путин във вторник.

 

На какво се дължи това раздвижване, проф. Купчан? Дали на ескалацията на хибридната война срещу Европа, все още съюзник на САЩ, или на закучилия се конфликт с Иран и продължаващата материална подкрепа на Москва за върлия враг на американците?

 

"Предполагам, че факторите са не един или два. Но според мен главната причина Тръмп да завие към Украйна е патовото положение в Персийския залив. Преговорите с Иран не помръдват. Затова Уиткоф и Къшнър имат повече свободно време. Понеже не се занимават повече с Газа, Ливан и Иран, се заеха отново с Русия и Украйна.

 

 

 

Освен това, както споменахте, хибридните атаки в Европа зачестиха и някои се притесняват, че Путин наистина може да опита провокация срещу някоя натовска държава. Тръмп може да е мотивиран да действа, преди да пламне някое ново огнище в Европа."

 

Какъв е Вашият прочит на публичните изявления, направени след разговорите в Москва и Киев миналия уикенд. Нито Уиткоф и Къшнър, нито Зеленски или пък съветниците на Путин разкриха много. Има ли признаци, че дипломатическият процес наистина има подходящите "съставки", за да сполучи, както се изрази Стив Уиткоф?

 

"Ами според мен въз основа на това, което бе изговорено пред публиката, няма как да вярваме, че е бил постигнат съществен успех. Все пак има две позитивни новини. Едната бе, че Съединените щати се ангажират отново с мирния процес. Другата е, че Уиткоф и Къшнър стъпиха за първи път в Киев (след година и половина, откакто са заети в този процес). За мен това е положително развитие, защото Киев трябва да бъде включен в тези разговори. Можем да стигнем до решение на конфликта само ако Съединените щати играят ролята на равно отдалечен брокер между двете страни и докато се опитва да намери решение, с което и двата страни могат да се примирят.

 

Натискът върху Русия наистина е по-голям сега. Натискът се увеличава и заради украинските дронове и защото на Путин не му достигат войници и вече мисли за мобилизация. Виждаме, че фронтовата линия се мести едва-едва и на висока цена за руските войници. В тези обстоятелства Москва може и да се съгласи на някои отстъпки (от претенциите си към Киев). Но е напълно възможно Путин да чака зимата, за да удари по енергийната система на Украйна и да се опита да извие ръцете на украинците на масата за преговори."

 

Ако това е така, то прави позицията на Съединените щати още по-важна. Мислите ли, че президентът Тръмп и съветниците му ще откликнат положително на молбата на Зеленски за доставка на повече втечнен природен газ и прехващачи на балистични ракети преди настъпването на зимата?

 

"Мисля, че Съединените щати могат и ще направят всичко, за да може Украйна да посрещне нуждите на своята енергетика. Това включва не само втечнения газ, но и доизграждането на преносната мрежа и свързването ѝ с Европа. В тази сфера може да бъде направено много.

 

По отношение на прехващачите за зенитните комплекси "Пейтриът" не съм такъв оптимист, просто защото няма толкова много в наличност. Запасите на Съединените щати намаляха, както заради по-ранните доставки за Украйна, така и заради конфликта в Близкия изток. За съжаление, просто няма прехващачи в количествата, от които се нуждае Украйна. Тя е принудена да се справя с новата тактика на руснаците да използват повече балистични ракети и повече реактивни дронове, които са по-бързи и по-трудни за прехващане. Виждаме цената, която украинците плащат за тези атаки."

 

Мислите ли, че при това положение Европа има основания да се опасява, че Съединените щати ще използват нашата зависимост от ресурсите им, за да ни притиснат? Стив Уиткоф каза в Киев, че и руската, и украинската страна трябва да направят компромиси. Може ли Вашингтон да притисне Украйна да направи компромиси със суверенитета и териториалната си цялост?

 

"Е, все пак не знаем какво точно съдържат американските предложения. Те едва ли са се променили твърде много (в сравнение с предложенията от началото на годината). Руснаците продължават да искат за себе си целия Донбас и Зеленски е изправен пред доста трудни решения. Доста трудни, понеже твърде много украинци загинаха, бранейки тези земи.

 

 

Мисля, че Зеленски би трябвало да се фокусира главно върху това, в случай че се стигне до сделка, свободна и демократична Украйна да бъде способна да се отбранява и да получава помощ от Запада, да взима сама решенията си за интегриране в Европейския съюз. Украинците се нуждаят от уверения от Европа и Съединените щати, че ще им помогнат да се отърсят от руската хватка завинаги."

 

От Кремъл изразиха през седмицата очакване за скорошно възобновяване на тристранните преговори с украинско и американско участие, но не отстъпват от максималистките си териториални и политически претенции към Киев. Самите американци едва ли вярват в успеха на дипломатическата си инициатива, която, както отбелязва Купчан, изглежда по-скоро като PR и опит за промяна в публичния наратив преди междинните избори за Конгреса. При това положение сериозните разговори би трябвало да са за укрепване на украинската ПВО, подготовката на енергетиката за бомбардировките през зимата и отварянето на зърнени коридори през Черно море. Володимир Зеленски изрази надежда, че ще може да говори за всичко това с Доналд Тръмп преди края на този месец. Но от Вашингтон не разкриват намеренията си.