Лондон е като въжеиграч между правото на палестинците и антисемитизма

В предаването "Събота 150" професор Роза Фридман, ръководител на катедрата по право на Университета в Рединг, даде мнението си по спора за законността на еврейските селища на Западния бряг.

"Международният съд, Международният наказателен съд, многобройни международни институции и водещите държави в ООН ясно заявиха, че тези селища противоречат на международното право, защото се строят на окупирана територия. Това е общоприето, с изключение на няколко юристи, които биха го оспорили."

Британският външен министър Ед Милибанд сега обяви "нов подход" в отношенията с Израел по отношение на Западния бряг и Газа, преминавайки от реторика към дела. Мотивът му да наложи санкции и да го направи точно сега е, че "по-късно може да е твърде късно" и много вредно за подкрепяната от Обединеното кралство идея за решение на кризата в Близкия изток с две държави. Прав ли е?

"Санкциите върху еврейските селища се задават от доста години. Причината, че се налагат едва сега, е заплахата от т.нар. "Селище Е1". Ако бъде реализиран, този строителен проект би прекъснал връзката между северната и южната част на Западния бряг и така би предотвратил създаването на палестинска държава. Трябва обаче да уточня, че тези санкции се въвеждат само за Западния бряг."

Премиерът Анди Бърнам каза, че това не е ход срещу израелския народ, а срещу израелското правителство и неговата политика, но все пак е значителен ход, съдейки по реакциите.

"Обединеното кралство е силен съюзник на Израел от самото му създаване, както и много други европейски страни. Те също така са силни поддръжници на палестинската кауза и създаването на палестинска държава. Но дори добрите приятели понякога критикуват и държат приятелите си отговорни и точно това виждаме в момента да прави Лондон. Тези санкции биха могли да бъдат отменени, ако израелското правителство спре да строи повече селища, арестува и изправи пред съда заселниците, които гонят палестинците от домовете им, убиват ги и отвличат стадата им."

Острата реакция на еврейската общност във Великобритания беше очаквана, но аз лично останах изненадан, че някои равини подкрепиха санкциите.

"Отправната точка тук е, че евреите по света не трябва да бъдат държани отговорни за политиките на израелското правителство, защото те не гласуват за израелското правителство, както и човек във Великобритания не трябва да бъде държан отговорен за политиките на правителството на Съединените щати. Реакцията на еврейската общност във Великобритания е пряко свързана с нарастването на антисемитизма след 7 октомври, увеличаването на убийствата и палежите срещу евреите и чувството за изолация и заплаха. Тези санкции обаче засягат пряко само незначителна група хора – заселниците на Западния бряг – и не допускат омраза към евреите или омраза към Израел като цяло в рамките на Великобритания. Затова трябва да си зададем въпроса защо евреите не само във Великобритания, но и в цяла Европа, се страхуват толкова много и защо насилието срещу това малцинство нараства."

Една от водещите фигури в Консервативната партия, която е в опозиция, Том Тугендхат, заяви в Камарата на общините, че "определянето на Израел като злонамерена държава може да засили антисемитските чувства в страната".

"Не мисля, че можем да опишем Израел като "злонамерена държава". Злонамерени държави са страни като Северна Корея, като Иран, като Русия, които са санкционирани като държави. Тук санкциите са пряко свързани само със Западния бряг и със селищата. Израел продължава да търгува с Обединеното кралство и страните от ЕС. Израел продължава да поддържа добри дипломатически отношения с тези държави. Мисля, че описанието на Израел като "злонамерена държава" се основава не на настоящата британска политика, а на медийна истерия."

Реакцията на САЩ, верен съюзник на Израел, е много важна в този момент, но засега изглежда преобладава предимно мълчание. Какви са шансовете обаче новият подход на британското правителство да повлияе на отношенията с Америка, имайки предвид всяко бъдещо търговско споразумение?

"Първо, самите санкции имат пряко въздействие върху начина, по който британските компании могат да търгуват с Америка. Ако има компания във Великобритания, която внася или изнася за Западния бряг, сега (след като това ще ѝ бъде забранено от британските власти) няма да може да търгува със Съединените щати, заради мерките на Доналд Тръмп против бойкота на Израел. Това са някои от последиците, които не са били обмислени на политическо ниво. Що се отнася до отношенията на Обединеното кралство със САЩ, в момента Съединените щати са настроени на вълна междинни избори. Президентът Тръмп се опитва да спечели гласове за Републиканската партия, но не изглежда, че санкциите, насочени към Западния бряг, наистина са привлекли вниманието на американците."

Някои експерти в интервюта, които съм правил с тях по различни поводи за британско-американските отношения, казаха, че ако има някакви "специални отношения", то те не са между САЩ и Великобритания, а между САЩ и Израел.

"Това очевидно не е вярно – Великобритания и САЩ отдавна имат специални отношения, не само в търговията, но и в разузнаването, сигурността и много други сфери. САЩ и Израел, разбира се, имат силни връзки, защото Израел, като единствената демократична страна в Близкия изток, отдавна се ползва с американска подкрепа. Отношенията и геополитиката обаче се променят. Това, което виждаме, е издигането на реални и метафорични стени от държави, които все повече се самовглъбяват и губят от поглед това, което се случва около тях. Предстои да видим какво ще се случи с тези отношения през следващите 2 години. Ще зависи до голяма степен от това какво ще стане на тези междинни избори и кой ще контролира двете камари в САЩ."

Да се върнем в заключение пак към британската политика. Някои анализатори на Острова казват, че новият подход на лейбъристкото правителство може да е просто стратегически ход на Анди Бърнам преди общите избори – един вид спечелване на повече мюсюлмани на страната на Лейбъристкита партия, за да остане на власт.

"Със сигурност има политически уклон и има много хора в Обединеното кралство, които си задават въпроса: "Защо правителство след правителство, лидер след лидер са толкова фокусирани върху Израел и Палестина, вместо да се фокусират върху въпроси от значение за собствената си страна". Това са въпроси, свързани с миграцията, с деиндустриализацията, с факта, че 1 на всеки 8 млади хора на възраст между 18 и 24 години не се образова, че бедността нараства – това са много проблеми, които засягат местните избиратели много повече от някаква война в чужбина. Не само Анди Бърнам още не е отговорил на тези въпроси, но и предишни министър-председатели, които даваха приоритет на външната политиката пред решаването на вътрешните проблеми."