Мнения

Интервю

Равносметката след четвърт век

Истерията и страхът след 11 септември донесоха гибел на милиони

През 2001 САЩ високомерно пренебрегнаха златен шанс за помирение с Иран

Интервю с Барбара Слейвин

събота, 12 септември 2026, 09:45

Атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк, 11 септември 2001 г.

Атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк, 11 септември 2001 г.

СНИМКА: BNR

Размер на шрифта

Близо 3000 души загинаха в най-смъртоносния терористичен акт в историята - на 11 септември 2001 година. "Ал Кайда" разби два пътнически самолета в Кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и един в Пентагона във Вашингтон. Четвърти самолет падна в щата Пенсилвания преди да стигне до Капитолия или Белия дом.

Президентът Джордж Буш обяви война срещу терора. За първи и единствен досега път беше задействан Чл. 5 от Северноатлантическия договор - "един за всички, всички за един". Войните на Америка в Афганистан и Ирак донесоха първоначални успехи, но завършиха безславно и сринаха статута й на глобална свръхсила.

"Не умея да се браня." Подпис: "Нападателят." Това гласеше един графит в центъра на Белград на 11 септември 2001 година. Америка беше бомбардирала сърбите само две години по-рано, но злорадство у тях нямаше. 

Барбара Слейвин от мозъчния тръст "Stimson Center" във Вашингтон сподели своя личен спомен от този ден:

"Предимно журналистически ми е споменът. Освен, разбира се, за шока от случилото се и за тревогите за моята най-добра приятелка, която живее в Ню Йорк Сити, както и за брат ми в Бостън. Защото от Бостън излетяха двата пътнически самолета, които бяха разбити от похитителите в кулите на Световния търговски център в Манхатън.

Ядосвах се на тогавашния ми главен редактор. Само ден по-рано стана ясно, че в Афганистан двама атентатори самоубийци от "Ал Кайда" са убили Ахмад Шах Масуд. Той беше лидерът на Северния алианс, който се сражаваше срещу талибаните. Аз бях интервюирала Брус Райдел - висш служител в множество президентски администрации - и на републиканците, и на демократите. И го бях цитирала - че "ще последва нещо ужасно". Нещо, заради което им е необходимо Масуд да бъде елиминиран предварително. Редакторът ми обаче - в "USA Today" - съкрати дописката и я набута дълбоко на вътрешните страници.

На следващия ден, след като и втори самолет се разби в Ню Йорк, вече беше ясно, че това е дело на "Ал Кайда". На Осама бин Ладен. Без лидера на Северния алианс - съюзника на Запада в Афганистан - ответният удар срещу "Ал Кайда" и талибаните ставаше много труден.

Това заемаше съзнанието ми на 11 септември. Всичко останало е като мъгла вече. Помня, че работих 14 часа без прекъсване в редакцията ни в центъра на Вашингтон. По някое време погледнах през прозореца и си дадох сметка колко ужасени и уплашени са хората. Не е обичайна гледка всички във Вашингтон да тичат панически по улиците. Съпругът ми така беше изтичал да вземе сина ни от училище насред часовете."

Почти незабавно след атентатите на 11 септември започна войната в Афганистан. Тя беше първата и главна част от глобалната война срещу тероризма. Четвърт век по-късно може ли без каквито и да било съмнения да се каже, че Съединените щати излязоха победители?

"Терористична атака от такъв мащаб не се повтори след 11 септември. Да чукнем на дърво, дано не ни се случва повече! Според мен обаче загубихме много - и Съединените щати, и светът като цяло. Станахме много по-боязливи. Светът е много по-ксенофобски и по-ислямофобски. За съжаление се впуснахме едва ли не в колективно наказване на мюсюлманите по света заради действията на неколцина саудитски фундаменталисти. Наказахме дори Иран, който ни помогна да се освободим от талибаните през 2001-а.

Колективно пощуряхме, според мен. И в истерията си причинихме много лоши неща. Броят на загиналите като пряко следствие на 11 септември, според едно проучване, е близо 4 милиона. Имам предвид жертвите на всички последвали войни, бежанските вълни, масовия глад и т.н. Войната в Ирак доведе до възхода на "Ислямска държава". Това дестабилизира и Сирия, за чиято гражданска война иначе Америка не може да бъде обвинявана. Но всичко стана заради невероятно безотговорното ни и истерично поведение, продиктувано от страха да не ни ударят пак, както през 2001-а. Ще ми се да можеше да се върне времето назад и да не се бяхме превърнали в такива клетници."

За разлика от настоящата война на Доналд Тръмп срещу Иран, войните в Афганистан и в Ирак започнаха на фона на солидна обществена подкрепа в Съединените щати. Но и двете, разбира се, свършиха като крайно непопулярни конфликти, защото се проточиха твърде дълго, доведоха до много жертви и струваха доста скъпо. Битката срещу терора започна като война от необходимост - все пак Америка беше нападната на нейна територия. Защо се превърна тази битка във война на избор?

"Заради лековерието и невежеството на Джордж Буш-младши, който допусна да бъде манипулиран от силни фигури в администрацията му като Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд. Практически те диктуваха политиката на администрацията. За тях Ирак беше недовършена работа - воювахме срещу Саддам през 1991-а, но го оставихме на власт. И хора като вицепрезидента Чейни, министъра на отбраната Ръмсфелд и заместника му Пол Улфовиц си търсеха какъвто и да било претекст това да бъде поправено.

Идеята да се тръгне на война с тероризма в глобален мащаб противоречи на най-важното стратегическо правило във войната - да разединяваш враговете си, а не да ги обединяваш срещу себе си. Тъкмо това направихме и то беше огромна грешка. Затова не можахме дори да умиротворим Афганистан. Ако бяхме съсредоточили цялата си енергия там, можеше и да има шанс да успеем."

Може би дори още по-тесен фокус би довел до успех - върху унищожаването на "Ал Кайда" и Бин Ладен. Така последствията от свалянето на талибаните и на Саддам за статута на Съединените щати на глобалната сцена щяха да бъдат избегнати...

"А можеше и въобще да не се стига до там, само ако Буш беше послушал директора на ЦРУ Джордж Тенет, който го предупреждаваше, че "Ал Кайда" е решена да ни удари. Но президентът нищо не направи. Отиде на почивка през август. Твърде неопитен беше, за да осъзнае навреме сериозността на заплахата. Както и Конди Райс, която според мен беше един от най-неквалифицираните президентски съветници по националната сигурност, а по-късно и държавен секретар. "Ал Кайда" много умно се възползва от липсата на опит в тази администрация, която още беше в началото на мандата си."

В статия на интернет сайта на "Stimson Center" тази седмица разкривате много интересни подробности за това как терорът от 11 септември по ирония на съдбата е дал шанс за потушаване на враждебността между Съединените щати и Иран, която трови отношенията им още от Ислямската революция от 1979-а. Този шанс обаче е бил трагично пропилян...

"Иран беше единствената мюсюлманска държава, чийто народ спонтанно демонстрира подкрепа за Съединените щати след 11 септември 2001-а. Иранците масово и искрено ни съчувстваха. Това се обяснява може би с факта, че те са шиити и каузите на терористите сунити не са им близки. Например за арабско-израелския въпрос - за властите в Техеран той е важен, но за обикновените иранци винаги е било все едно - и преди, и след революцията.

След терористичните нападения правителството в Техеран почти незабавно даде знак, че е готово да помогне на Буш. Предисторията е, че през 1998-а Иран за малко не обяви война на талибаните заради избиването на 8 негови дипломати по време на клането на шиити в афганистанския град Мазари Шариф. Президент на Иран беше изключително популярният реформатор Мохамад Хатами. Той и хора в обкръжението му, като Джавад Зариф, който по-късно беше главен преговарящ за ядрената сделка, виждаха реална възможност за промяна на траекторията на американско-иранските отношения.

В тази статия пиша за пътуването ми в Иран през декември 2001-а. Това иначе беше четвъртото или петото ми посещение там. Хората ме прегръщаха и изразяваха съчувствие. Ирански депутати ми казваха, че най-после е дошло времето да възстановим двустранните отношения. Тогава, малко над 20 години от Ислямската революция, за първи път имаше оптимистично усещане. Благодарение на смекчаването на санкциите от Бил Клинтън, иранците можеха да ни продават килими и шамфъстъци, а в Машхад имаше фабрика за бутилиране на кока-кола.

Междувременно в Бон, Германия, Джавад Зариф, който тогава беше заместник външен министър, помагаше на Съединените щати да сформират първото афганистанско правителство след талибаните. А в Токио се проведе донорска конференция, на която Иран даде най-много средства за реконструцкията на Афганистан. Техеран предложи помощ и за обучението на новата афганистанска армия.

Какво стана след това обаче? В речта си за състоянието на съюза в началото на 2002-а Буш вкара Иран в своята "ос на злото". Конди Райс ми каза по-късно в едно интервю, че не са си давали сметка, че тази реторика ще има толкова осезаем ефект. Едно е сигурно, онези ирански политици, които лобираха за нормализация с Америка, бяха унизени и засрамени.

Към онзи момент Съединените щати все още бяха единствената световна свръхсила. Но това вече не е така. Затова смятам, че шансът беше пропилян и едва ли ще имаме такъв отново. Особено след всичко, което сторихме на Иран - войната срещу него, ликвидирането на лидерите му и т.н."

С терористичните нападения на американска земя Осама бин Ладен искаше да накара Съединените щати да изтеглят силите си от Близкия изток - също както напуснаха Ливан и Сомалия след бомбения атентат срещу морските пехотинци в Бейрут през 1983-а и битката за Могадишу 10 години по-късно, известна със свалянето на два хеликоптера "Блек хоук". Сега режимът в Техеран поставя като условие за мир изтегляне на Америка от Персийския залив. Не е ли това кауза пердута, независимо дали Тръмп е президент или някой друг?

"Мисля, че един ден и това ще стане. Но не веднага. Реакциите на арабските държави са най-малкото интересни, така да се каже. Те са гневни на Съединените щати заради тази война, защото икономиките им страдат. Но пък нямат алтернатива на американския отбранителен чадър. Анализите показват, че в краткосрочен план китайците не са нито способни, нито петимни да заменят Съединените щати в ролята на гарант за сигурността на арабите в Залива. Затова Америка ще остане в настоящата си роля в региона в обозримо бъдеще - освен ако не се стигне до радикална промяна в отношенията с израелците, които са главната причина за тази роля. Няма да има скоро повторение на Суецкия момент."

Суецката криза от 1956-а, след която Съединените щати запълват вакуума на влияние в региона, оставен след провала на Великобритания и Франция да свалят от власт тогавашния египетски президент Насър.

Тръмп заяви завчера, че войната срещу Иран ще приключи веднага след междинните избори за Конгреса. Вярвате ли му?

"Знаете какво е мнението ми за този човек. Той лъже, пак лъже и продължава да лъже. И това е поредната му лъжа. Войната няма да свърши така, както иска Доналд Тръмп. Защото иранците ясно дадоха да се разбере, че това е екзистенциална заплаха за тях. И ще продължат да се съпротивляват докато Тръмп не вдигне ръце.

Така че и ние, и светът си оставаме заложници на тази война, която беше напълно ненужна. Повечето американци, според мен, го разбират. Но за съжаление ни води човек, който не е съвсем с всичкия си и нанася огромни щети върху позициите на Съединените щати по света. Много дълго време ще ни отнеме да се възстановим, ако въобще можем след всичко, което направи той."

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!