Валентин Вълканов: Говоренето за "суверенна политика" е реторика без съдържание

Колко вида национален интерес има според българските политици, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов, преподавател по социология в НБУ.

Националният интерес като неясна обществена категория

По отношение на разбирането за национален интерес, Валентин Вълканов определя, че в България липсва обща рамка, върху която обществото да стъпи.

"Националният интерес в България е понятие, което политиците употребяват, без да има обществен консенсус за неговото съдържание. Това е първият голям проблем – ние говорим за национален интерес като за някакъв установен факт, а всъщност имаме само частни, емоционални представи за него."

Според Валентин Вълканов политиците реагират на настроения, а не на принципи: "Политиците действат спрямо това, което смятат, че ще се хареса на техните избиратели и на хората, които потенциално могат да им станат избиратели."

Емоциите като заместител на стратегическо мислене

По отношение на ролята на емоциите в политическите решения, Вълканов допълва, че обществото често заменя анализа с емоционални реакции.

"Към момента ние говорим за национален интерес като за някакъв съвършен факт, който е установен, а всъщност имаме само частни общи представи, върху които спекулираме. Тези представи са емоционални състояния, но емоциите идват на втори порядък."

Той подчертава, че първо трябва да се изясни позицията на държавата: "На първо място, е представата за това къде е България и какво трябва да прави, за да запази своя относителен суверенитет в международната констелация от различни интереси."

Историческият консенсус като условие за бъдещето

По отношение на връзката между история и национален интерес, Вълканов казва, че без общо разбиране за миналото не може да има общо разбиране за бъдещето.

"Националният интерес е движение във времето. – И допълва – "Той е функция от консенсус за историческото ни наследство – кои сме, откъде идваме, какво сме били и какво искаме да станем."

Преподавателят по социология посочва, че разминаванията в историческите интерпретации пречат на общата посока: "Когато нямаме консенсус за историята, трудно можем да постигнем консенсус за бъдещето. Имаме различни разкази за периода 1944-1989 г., различни разкази за българите преди и след Освобождението."

Социалната тревожност и конспиративните обяснения

По отношение на обществената несигурност, Вълканов смята, че тя е почва за конспиративни теории.

"Ние живеем в социална тревожност и несигурност, породена от хиляди причини. Има едно сериозно недоверие в институциите – национални и наднационални. Защото те не могат доста често да се справят с очакванията, които ние имаме към тях: очаквания за справедливост, очаквания за просперитет, очаквания за сигурност.

Когато ние изпитваме социална несигурност по обективни фактори – война, високи цени, несигурност на работното място, несигурност за бъдещето и т.н. – ние търсим отнякъде някаква сигурност. И институциите би следвало да са онези, които да ни я осигурят.

Когато те не могат да ни я осигурят, търсим допълнителни обяснения и прибягваме до конспиративни теории, които ни дават някаква форма на обяснение.

Всичките тези неща се натрупват. И тогава казваме: "Ето, те са лоши – това са големите наднационални организации, НАТО, Европейският съюз – които не ни осигуряват това, което ние искаме те да ни осигурят." Без значение какво са ни обещали, какво правят, какво правим ние по тези въпроси и т.н. Те, наднационалните институции като НАТО и ЕС, са виновни за цялата тази работа.

Само че изобщо не е задължително да е така.

И тук идва другият момент, с който популистите и пропагандистите успешно злоупотребяват – а именно страхът. Страхът като една от най-силните емоции, според някои хора най-силната, защото е свързана с инстинкта ни за самосъхранение.

Злоупотребата със страха води до такива залитания, в които ние трябва да стигнем до някаква "истина". И тук е проблемът, вече с първия въпрос, който поставихте – за националния интерес.

През страхове, емоции, желания, илюзии, пропаганда и т.н. стигаме до формиране на истина, която е манипулативна, която е отрязала части от себе си, която е налагана изкуствено – визирам вече директно съветската пропаганда в България за 45 години, която създаде една нова историография на страната.

Когато има такива натрупвания, злоупотребата със страх по естествен път води до неразбирателство, до конфликти, до социално напрежение и разрушаване на социалната тъкан."

Какво реално обещават НАТО и ЕС

По отношение на очакванията към международните организации, Вълканов казва, че обществото често им приписва функции, които те не могат да изпълнят.

"НАТО ни е обещало сигурност. В България няма гореща война, има хибридна война, към която НАТО няма пряко отношение, въпреки че работи в тази посока.

За Европейския съюз Вълканов допълва: "Европейският съюз не може да ни обещае вечен просперитет, богатство и щастие. Това са неща, които ние сами трябва да си изработим. ЕС може да ни обещае само гаранция на възможностите за достигане на тези цели."

Суверенитетът като политически лозунг

По отношение на твърденията за "нова суверенна политика", Вълканов твърди, че това често е реторика без съдържание.

"Представителите на новата власт казват, че имаме нова суверенна политика. Че за първи път България се заявява открито със своя национален интерес."

Но уточнява: "Национален интерес не означава да изпъкваш във всеки формат и да се цепиш от колектива. Ние нямаме ясна цел, нямаме ясна идея какво правим, но знаем, че трябва да бъде напук."

И добавя: "Това не е проява на характер. Това е проява на комплекс за малоценност. Това е провинциализъм."

Популизмът и митът за "народната воля"

По отношение на популистките твърдения, Вълканов е на мнение, че те често се представят като "глас на народа", без да имат доказателства.

"Популистите винаги имат претенцията да говорят от името на народа. Но какво основание имат да казват "хората искат това"? Имат ли социологически проучвания?"

Валентин Вълканов подчертава: "Аз работя със социологически данни и мога да споря с много от тези твърдения."

Думите на Борисов и логиката на подкрепата

По отношение на изказването на Бойко Борисов, че "непоискана помощ не се дава", Вълканов смята, че то трябва да се разглежда през структурата на партията.

"Партия ГЕРБ никога не е била партия, създадена върху общи ценности и политически цели. Това е партия, създадена за усвояване на властови ресурси."

И допълва: "ГЕРБ е лидерска партия. С 15 години хегемония тя постигна нещо ужасяващо – деинституционализацията, в която живеем."

По отношение на отказа за подкрепа: "Когато отказвате подкрепа за конкуренцията, косвено подкрепяте другия кандидат. Това е елементарната логика."

По отношение на бъдещето на политическия разговор, Вълканов казва: "Аз чакам деня, в който ще можем да говорим за идеология в България. В момента говорим за битови социални взаимоотношения, превърнати в политика."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Валентин Вълканов можете да чуете в звуковия файл.