Какво превръща един град в Европейска столица на културата?

Какво превръща един град в Европейска столица на културата? Богатата културна програма е само част от отговора. Зад титлата стои много по-сложен процес – възможност един град да се погледне отвътре, да разпознае своите проблеми и да потърси решения чрез културата.

Театроведът Деница Езекиева, част от екипа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2014 г., разказва за опита на София и за това какво може да даде на един град самият процес на кандидатстване. Повод за разговора е представянето на кандидатурата "Бургас 2032" в рамките на 42-рите Празници на изкуствата "Аполония" и дискусията за пътя към титлата, ползите и предизвикателствата пред кандидатстващите градове.

В дискусията в Созопол се включиха зам.-кметът на Община Бургас Диана Саватева, писателят и университетски преподавател проф. д-р Георги Бърдаров, Весела Кондакова – административен директор на "Топлоцентрала" – София, Руска Бояджиева, изпълнителен директор на Фондация "Бургас – 2032", както и Кирил Велчев и Стефан Стоянов от Фондация "Пловдив 2019".

"Европейска столица на културата е нашият подход да поставим културата като един елемент от цялостната градска политика", казва Диана Саватева. По думите ѝ целта е проблемите на града да бъдат идентифицирани и решавани именно чрез механизмите на културата.

Според Езекиева самата кандидатура може да бъде "заздравяващ" процес за града – да укрепи общностите, чувството за принадлежност и разговора между гражданите. Защото културата в европейския контекст не е просто списък от събития, а начин да разберем кои сме и как искаме да живеем заедно.

Опитът на София показва и нещо важно: понякога загубата на титлата може да се окаже печалба за града. Именно процесът на кандидатстване отваря разговор за забравени пространства и индустриално наследство, за достъпа до култура, за общностите извън центъра и за това как градът може да използва собствените си места по нов начин. Езекиева посочва "Топлоцентрала" като един от примерите за проект, роден в този процес.

"Ние спечелихме повече", казва тя за София, която не получава титлата през 2014 г., но успява да реализира част от идеите си извън натиска на фиксираната година. А според нея именно това е един от големите уроци за градовете, които днес кандидатстват.

В разговора се срещат и два опита – този на София и вече реализираният на Пловдив. Кирил Велчев от фондация "Пловдив 2019" подчертава, че Европейска столица на културата е много повече от културен календар. Според него инвестицията в културата прави града по-добро място за живеене, активира сектора и отваря нови пространства за културен живот.

А пред Бургас, Габрово, Русе и Стара Загора стои дълъг процес, в който не размерът на града е решаващ, а общността и способността ѝ да участва.

В крайна сметка въпросът е не само кой град ще спечели титлата, а какво ще направят градовете с възможността да се погледнат честно – и какво ще остане след края на състезанието.

Целия разговор на Таня Димова с Деница Езекиева можете да чуете в звуковия файл.