Проф. Емил Гачев: Водите на българските притоци на Дунав са замърсени

Заради жегите е регистриран спад в нивото на Седемте рилски езера, има и пресъхнали потоци, от които води началото си река Джерман. При маловодните езера спадът на водата е по-видим и по-голям. При някои от по-маловодните езера промяната е особено видима. Горещото време доведе и до траен спад на водите на река Дунав. За какво говори всичко това, попитах проф. Емил Гачев от секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките.

"Мога да кажа, че това лято беше много по-добро от предишните. Август беше доста горещ и без много валежи, само 15 процента от нормата, на национална база. Нормално е при тези условия нивата на езерата да паднат. За сметка на това през годината имахме зимен период с много сняг, по-прохладни месеци в началото на лятото. Юли например беше с температури близки до тези през периода 1991-2020 година, а това е за пръв път от 10 години. Това личи по по-голямото количество вода в язовирите. Пресъхването на Дунав е по-други причини. Основно водите се формират от Централна Европа, от Алпите, и в Средно-дунавския басейн е основата. България много малко влияе върху хидрологията на реката. Така, че в България и да вали, нивото на водите в Дунав ще е малко.

Тази година имахме много ниско ниво на водите и притесненията все още остават. Ситуацията наистина е необичайна. Ние с колегите от института и още две институции проведохме една експедиция в края на август. Целта ни бе да видим какво е нивото на водите в устията на трите български притока към Дунав – Искър, Вит, Осъм и Янтра. Другата цел бе да разберем състоянието на някои влажни зони край реката. Ситуацията е необичайна. Наблюдавахме изключително малък Дунав с оток на една трета от нормалния за месеца беше през август. Ниво близо 4 метра по-ниско от нормалното средно отново за август. Притоците ни имаха ниво средно нормално за този сух август. Заснехме с дрон устията на реките. Наблюдавахме речни седименти, които обикновено са дълбоко под водата. Заснехме как се отлагат седиментите, формите които те са изградили, направихме и замерване на качеството и температурата на водата. Замерванията правихме в Дунав, преди вливането на притока и след това. Резултатите още ги обработваме, но мога да кажа, че водите на нашите притоци остават по-замърсени от водите на река Дунав.

Другото, което наблюдавахме е, че влажните зони край Дунав, при това ниво на водите в реката, не могат да бъдат спасени, защото основният източник на вода за тях е реката. Дори при подаването с помпи на вода от реката към влажните зони, поради ниското ниво в Дунав, остава ниско и нивото на подпочвените води в района и водите в тези крайбрежни речни зони буквално попива в седимента. Това води до измиране на водните организми в тези зони. За това реално трудно можем да говорим за устойчивост на тези влажни зони. Различна е ситуацията с езерото Сребърна. Там макар и много силно намалена вода, то езерото се задържа, но то се подхранва и от Добруджанското плато и не зависи само от водите на Дунав. При тези изследвания установихме и много високи температури на водата на река Дунавв крайбрежните зони, което е стрес за екосистемите.

Нормално е да спаднат и водите на езерата в Рила, защото те се подхранват от валежните и снежни води, така че през период на по- продължителна суша, е нормално да намалеят. Освен това водите на езерата се замърсяват от многото туристи в района. И този проблем има решение" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Емил Гачев от секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при Българската академия на науките.

Цялото интервю на Ани Костова с проф. Емил Гачев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.