Мобилни екипи тръгват на очен скрининг в малките населени места

Информационна кампания за превенция на очни заболявания предлага безплатен скрининг с помощта на изкуствен интелект.

Инициативата "Виж очите си навреме" ще обхване 29 населени места в страната и е насочена основно към хора над 50 години и пациенти с диабет тип 1 и тип 2. 

Мобилните екипи в малките населени места на 6 областни града започват изследванията от 28 септември и ще продължат до 13 ноември - между 10 и 16 часа.

Министерството на здравеопазването, както и Българското дружество по офталмология подкрепя инициативата. 

Гости на рубриката "Вдъхновяващи" на БНР са проф. д-р Александър Оскар - председател на Българското дружество по детска офталмология, проф. Генка Петрова - основател на Българската асоциация по фармакоикономика, и Мира Ганова - изпълнителен директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.

Четирите заболявания могат да доведат до загуба на зрение

Кампанията поставя акцент върху четири социално значими очни заболявания - свързаната с възрастта макулна дегенерация, глаукомата, диабетната ретинопатия и последствията от тези заболявания.

"Има крещяща нужда от подобна кампания. Хората трябва да разберат, че това са сериозни проблеми, които, оставени без лечение, водят до необратима загуба на зрение", заяви за БНР проф. Александър Оскар. По думите му именно тези заболявания са сред основните причини за необратима загуба на зрението в зряла възраст.

Офталмологът подчерта, че при ранно диагностициране заболяванията подлежат на успешно лечение, което може да спре прогресията им и да предотврати трайните увреждания.

Над 700 000 души са с диабет или преддиабет

Проф. Оскар посочи, че в България има над 700 000 души с диабет или преддиабет. Около една трета от хората с диабет имат прояви на диабетна ретинопатия, а при една трета от тях заболяването застрашава зрението и изисква своевременно лечение.

"Един диабетик, дори да няма оплаквания, трябва минимум веднъж годишно да прави преглед при очен специалист", каза проф. Оскар.

Той отбеляза, че приблизително половината от пациентите, които знаят за очния си проблем, реално се лекуват. Сред причините са страхът, недоверието към съвременната медицина, предразсъдъците и предпочитанието към алтернативни методи.

Скринингът не поставя диагноза

Изследването се извършва в мобилен медицински кабинет чрез камера, която заснема очното дъно. Изкуственият интелект анализира изображението и показва дали има индикация за проблем, който трябва да бъде проверен от офталмолог.

"Във всеки един случай изкуственият интелект не поставя диагноза. Той ни дава индикация за проблем, който трябва да бъде обследван и проверен от офталмолог", обясни Мира Ганова.

Резултатите се оценяват по скала от 1 до 10. При по-висока стойност пациентът се насочва към специалист. В мобилните кабинети ще има и офталмолог, който ще валидира резултатите от изследването.

Целта е в рамките на кампанията да бъдат прегледани между 3000 и 4000 души, като на всяка локация се очакват приблизително 100 -120 пациенти.

Как могат да участват гражданите?

Безплатният скрининг е предназначен за:

хора на възраст 50 и повече години

пациенти с диагностициран диабет тип 1 или тип 2

лица над 18 години, при наличие на свободен капацитет

от изследването не могат да се възползват хора с вече установени очни заболявания

Изследването е неинвазивно. За получаване на резултата е необходимо участниците да предоставят имейл адрес. Ако нямат собствен електронен адрес, могат да посочат имейл на близък човек.

За хората в София ще има и стационарен кабинет в медицински център "Зрение, слух" в търговски център „Парадайс". Там ще се работи с предварително записване. За останалите населени места не е необходимо предварително записване, уточни Мира Ганова.

Социалната и икономическа тежест на очните заболявания

Проф. Генка Петрова представи данни от проучвания за социално-икономическата тежест на четирите заболявания. Според нея очите са един от най-важните органи, тъй като около 80% от информацията в информационното общество постъпва чрез зрението.

"Народът го е казал много добре: "Пази го като очите си". Хората, които имат нарушено зрително зрение, получават ограничена информация и имат социални затруднения", обясни проф. Петрова.

Данни от проучванията

Проф. Петрова цитира конкретни цифри от направените анализи:

33 милиона години, прекарани с увреждания в световен мащаб през 2021 г. поради социалната тежест на очните заболявания, измерени с показателя „години живот, преживени в инвалидност" (YLD), създаден от Световната здравна организация.

3000 години от диабетния макулен оток за България.

449 милиона евро е икономическото бреме от макулната дегенерация.

674 000 години загуба на здрав живот при пациентите с глаукома (проучване от 2016 г.).

21 722 евро са средните годишни разходи за пациент с неоваскуларна макулна дегенерация, като основната част от тях е социалната тежест, а не медицинското лечение.

Възвръщаемост 1:9,50 – на всеки инвестиран лев в скринингова програма обществото спестява 9,50 евро, показва кост-бенефит анализът.

57% от пациентите с диабетна ретинопатия отговарят, че знаят за правото си на преглед и че е важно да си преглеждат очите, но не всички ходят редовно.

"Информираност липсва. Информираност, както и проактивно поведение от страна на пациентите", констатира проф. Петрова.

Целта е постоянна национална програма

Организаторите планират да използват обобщените резултати от кампанията, за да разширят обхвата на скрининга и да разработят постоянна национална програма за ранно откриване на очни заболявания.

"Идеята ни е съвместно с Министерството на здравеопазването и българските институции да създадем постоянна дългосрочна програма за ранен скрининг", каза проф. Александър Оскар.

Проф. Генка Петрова подчерта социалната и икономическата тежест на заболяванията. По думите ѝ анализи показват, че инвестициите в скринингови програми могат да спестят значителни средства на обществото – за всеки инвестиран лев се очаква икономия от 9,50 евро.

Тя призовава хората над 60 години и всички, които забележат промяна в зрението си, да посещават офталмолог поне веднъж годишно.

"Лечение има, лекари има. Нужно е пациентите да бъдат информирани и проактивни", обобщи проф. Петрова