Хегел, времето и "Одисея" - за историята като права линия или като порочен кръг

17-годишната Мария Стамова, ученичка в Националната природо-математическа гимназия в София, съчетава интереса си към киното, литературата и философията със задълбочен анализ на съвременните филми. Тя пише своите текстове в платформата Substack, като разглежда киното не само като забавление, а като възможност за разговор за човека, историята и обществото.

Разговаряме за най-новата екранизация на "Одисея" на Кристофър Нолан, която Мария анализира през призмата на оригиналната поема на Омир и философските идеи на Хегел.

"Смятам, че Нолан направи „Одисея“ достъпна за XXI век. Видяна през очите на XXI век", казва Мария Стамова.

Според нея е важно филмът да бъде разграничен от оригиналната творба на Омир. Тя не приема разликите между поемата и екранизацията непременно като недостатък, тъй като режисьорът поставя историята в съвременен контекст.

Особено впечатление на младата киноманка прави идеята за повторяемостта на човешките грешки.

"Времето не е линейно при Нолан. Времето е един кръг, който даже бих го нарекла порочен кръг. Защото грешките се повтарят", анализира тя.

Мария прави паралел между възгледите на Хегел за историята като движение напред и представата за цикличността, заложена в „Одисея“ на Нолан.

"Историята според Хегел е една права линия, в която ние се развиваме, в която ние подобряваме себе си и човечеството коригира своите грешки. А всъщност Нолан ни казва нещо друго – ние повтаряме грешките си и всеки възход предопределя последващо падение", посочва тя.

Киното и забързаното ежедневие

Според 17-годишната ученичка съвременният зрител все по-рядко отделя време, за да осмисли видяното на екрана.

"Средностатистическият зрител рядко след като гледа нещо, започва да анализира това, което е гледал. Това се дължи и на забързаното ни ежедневие", смята Мария.

Тя обръща внимание и на промяната в поведението на публиката в киносалоните - използването на телефони, разговорите и липсата на концентрация по време на филм.

По думите ѝ причината е свързана и с начина, по който самата киноиндустрия се опитва да задържи вниманието на зрителя.

"В момента киното е по-скоро индустрия, а не изкуство, каквото е било преди", казва Мария Стамова.

Според нея голяма част от съвременните продукции залагат на бързото въздействие, екшъна и визуалния ефект, вместо на задълбочените идеи и човешките послания.

"В съвременното кино предимно се залага на това в първите 30 секунди или първите 5 минути нашето внимание да бъде приковано към екрана", коментира тя.

Защо младите се връщат към старото кино

Мария определя себе си като почитател на по-старото кино и особено на Златната ера на Холивуд. Сред филмите, които я впечатляват, е „Звукът на музиката“, а сред режисьорите, които следи с интерес, са Майк Никълс, Уди Алън и Алфред Хичкок.

Интересът ѝ към старите филми е свързан с желанието да разбере откъде идват определени идеи и похвати в киното.

"Когато гледам някакъв филм, например от 80-те или 90-те, има влияния върху този филм, които са били оказани от филми, които го предхождат. Защо пък и да не изгледам филм от 40-те, който ги представя преди това, и всъщност да направя това сравнение?", обяснява тя.

За Мария доброто кино е това, което не приключва с финалните надписи, а продължава да поставя въпроси пред зрителя.

Именно това според нея е голямото предизвикателство пред съвременната публика - да не остане само на нивото „хареса ми“ или „не ми хареса“, а да потърси смисъла зад видяното.

"Киното не е просто продукт, който да консумираме. То може да ни накара да мислим, да анализираме и да разбираме по-добре и света, и самите себе си", е посланието на младата киноманка.

Още чуйте в звуковия файл.