Между вълнението и мечтите за бъдещето в 91. Немска гимназия

Над 700 хиляди ученици в 2322 училища започват днес новата учебна година, а повече от 55 хиляди първокласници за първи път прекрачват училищния праг. За тях този ден е изпълнен с вълнение, очакване и може би съвсем малко притеснение.

Не по-малко емоционален е 15 септември и за дванадесетокласниците - те започват последната си година в училище и знаят, че след няколко месеца ще се сбогуват с него.

Ето какво си пожелаха дванадесетокласниците в 91. Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" и с какво настроение започват учебната година.

Рая Такорова:

"Със сигурност не мога да кажа, че ваканцията не ми липсва, но определено днешният ден за мен е свързан с много вълнение, от една страна, защото наистина днес е последният ми първи учебен ден. Все още си спомням как бях осми клас. Седях на другия край на този двор и за мен гимназията беше нещо ново и непознато, а сега стана част от мен. От друга страна, изпитвам вълнение, защото съм сигурна, че новата учебна година ще бъде свързана с много нови емоции, със сигурност и с много предизвикателства, но смятам, че с всичко, което сме научили досега, можем да се справим с всяко едно от тях. Със сигурност смятам, че ще е трудно, тъй като ни очакват много изпити не само на български, но и на немски език. Въпреки това съм сигурна и че тази година ще бъде нещо много повече от просто матури, тъй като времето, което сме прекарали с всичките съученици със сигурност ще бъде ценно впоследствие и ще ни остави много хубави спомени. Също така смятам, че тази година ще ни позволи да опознаем себе си, тъй като в края трябва да вземем може би едно от най-важните решения, именно какво ще следваме в последствие. И за да стигнем до това решение, действително трябва да разберем какво искаме и заради това смятам, че тази година ще бъде много важна за всеки един от нас.

Аз възнамерявам да следвам медицина, тъй като смятам, че лекарската професия е наистина много благородна и ни позволява да опазим за мен лично най-важното нещо в живота, е именно здравето ни.

Решила съм да уча в Германия, тъй като мисля, че това ще ми даде възможност да общувам с много много хора от различни държави и да опозная други култури. Учейки в Германия, ще мога да видя друга перспектива и съм убедена, че това ще ми помогне в последствие.

Това, което ще ми липсва са хората, приятелите, учителите - тъй като те правят гимназията нещо повече от просто институция. Сега като се замисля, помощта от приятел и подкрепата на учител са нещо много повече от просто ученето на един урок. Смятам, че ще ми липсват наистина всички моменти с моите съученици, всички забавни истории, но от друга страна съм убедена и, че завършването не може да отнеме нито едно от тези неща, тъй като това, че повече няма да учим в едно училище не означава, че приятелствата ще прекъснат, не означава, че спомените ще бъдат забравени и заради това смятам, че всичко, което сме получили досега, ще остане за цял живот."

Деница Митова:

"Въпреки че се радвам, че приключва този етап от живота ми и съм готова за следващия, се чувствам и до известна степен носталгично, защото ще се разделя с голяма част от хората, които досега са били в живота ми.

Имайки предвид в коя гимназия съм, съм готова за здраво учене, защото матурите са повече от две и напрежението ще е голямо.

Засега съм се насочила да уча архитектура и бих се радвала много, ако ме приемат в Политехническия университет в Милано или пък в Австрия.

Най-много ще ми липсват приятелите, тъй като те са хората, които помагат в трудните периоди от живота тук, в Немската и без тях ще бъде доста различно и някак си празно, може би."

Мира Генадиева:

"Мисля си за всичко, през което ще се наложи да минем през тази учебна година и се радвам и вълнувам изключително много, че отново ще видя мои познати и учители. Очакват ни матури, много учене, но се надявам, че накрая ще си струва.

Все още не знам какво точно ще избера, но съм се насочила по-скоро към чужбина, въпреки, че не отписвам България.

Това, което ще ми липсва са преживяванията и хората. Уроците със сигурност - не.

За какво мечтая – да съм станала по-добър човек, отколкото когато за първи път влязох тук."

Дарина Гоцева:

"Със сигурност се чувствам леко меланхолично, тъй като за последен път ще изпитам това вълнение да прекрача прага на Немската. Също така съм доста оптимистично настроена и нямам търпение да видя какво тази година е подготвила за мен. Със сигурност очаквам да ми е трудно. Най-вероятно ще се наложи доста усилия да положа, но нямам търпение да изживея тази година на макс и да прекарам последните си часове с най-добрите си приятели.

Насочила съм се към сферата на биомедицинското инженерство и се надявам по този начин да стана част от хората, които всеки ден изобретяват и измислят нещо ново и по този начин да помогна на хората.

Със сигурност ще ми липсват приятелите ми. В Немската наистина съм се запознала с едни от най-прекрасните хора в живота ми и те завинаги ще останат в сърцето ми. Това не означава, разбира се, че приятелствата ще приключат в момента, в който бие последният звънец, но със сигурност ще ми липсва да прекарвам почти всяка секунда с най-близките ми хора. Развълнувана съм и за това какво ще последва след завършването ми и се надявам то да ми донесе също толкова щастие, колкото ми донесоха тези пет години в училище.

И балната ми рокля е вече готова. Планирала съм я още от лятото. Първо, защото знаех, че най-вероятно няма да имам времето да се занимавам с това през годината, но и защото със сигурност балът е едно голямо събитие и съм много развълнувана да видя и какви ще са и роклите на приятелките ми, с които ще споделим празника на 24 май."