Отбелязваме 151 години от Старозагорското въстание

С церемонии едновременно на три места в града бяха почетени 151 години от избухването на Старозагорското въстание. Десетки старозагорци, общественици и ученици положиха венци и цветя пред паметника, издигащ се на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов, както и пред бюст-паметника на Кольо Ганчев в парк „5-ти октомври“  и Паметника на Старозагорското въстание. За по-младите беше предвидена и историческа беседа, а Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей припомни, че Старозагорското въстание се определя като първия опит за организирано въстание и прелюдия за Априлското въстание.

„Старозагорското въстание е първият опит за организирано въстание. Това е въплъщение на идеите на Васил Левски – на Апостола – за едно пълномащабно въстание. За съжаление, то не може да се осъществи в мащаба, който е бил предвиден за общобългарско въстание, но това наистина е първият опит за нещо много сериозно.“

Подготовката обаче се оказва недостатъчна, а организацията и координацията между отделните чети не сработват по план, продължава разказа си Петьо Мирчев:

„Времето за подготовка е много кратко. Ръководителите и участниците във въстанието имат едва няколко седмици за подготовка, оръжието не стига. Организацията, за съжаление, не е на най-високо ниво, а при избухването на самото въстание се оказва, че и координацията не е на необходимото ниво.“

На 16 септември 1875 г. в местността Чадър могила се събират едва 24 четници. Според плана те е трябвало да се присъединят към още четири чети от Търновско и заедно да предприемат действия за овладяване на Стара Загора.

„Само 24 четници излизат на сборното място на Чадър могила, където по плана трябва да се съединят с останалите четири чети. Заедно с тях те е трябвало да предприемат действия за превземането на Стара Загора.“

Планът обаче се проваля заради липсата на очаквания сигнал от града и закъснението на част от четите.

„По неизвестни причини въстаниците са смятали, че първо трябва да бъде даден знак от града – подпаленият турски конак. Това не става. Отделно има и забавяния, тъй като е имало уговорен час за среща на четите на четири сборни пункта. Повечето чети закъсняват и, след като не виждат уговорения знак, се разотиват.“, разказа историкът Петьо Мирчев.

Мирчев припомни и съдбата на братя Жекови, както и на Георги Кюмюрев:

„Братя Жекови, които са останали от Старозагорската чета, която междувременно се е разпръснала, са обкръжени в една плевня. След като отчаяно се защитават, са убити. Георги Кюмюрев, който е бил с тях, е задържан и след това преминава своето одисея по османските затвори.“

След разгрома започват арести, като броят на задържаните надхвърля 600 души.

Историкът припомня, че първоначално е съществувала възможност за избягване на смъртните присъди, но след избухването на Априлското въстание през 1876 г. османската власт преразглежда решенията си.

„За назидание на българското население Османското правителство преразглежда своите решения за присъдите и издава седем смъртни присъди, две от които са на Господин Михайловски и Кольо Ганчев. Те са обесени на 19 май 1876 г. – точно на мястото, където се намираме в момента.“

Мирчев завършва с думите на Хаджи Господин Славов за последиците от потушаването на въстанието:

„Едва тогава се успокоиха духовете сред българското население тук, в Старозагорско.“

Пред паметниците положиха цветя и сведоха глави и представители на сдружение любители на исторически оръжия „Поп Минчо Кънчев“ облечени в автентични дрехи на въстаниците от онези времена, с препасани пистолети.

„Днес си спомняме за подвига на старозагорските въстаници. Въстанието дава една искра за нататъшната борба за свобода. Това е пробният урок за революцията. Това е нашата история, трябва да я помним и да я предаваме след нас“, разказаха представителите на сдружението.