Как шумът в класната стая се отразява на образователния процес?

Близо 60% от 15-годишните ни ученици са под базовото равнище по четене и математика, а близо половината от деветокласниците са със сериозни дефицити по природни науки. Това сочат данните от международното изследване PISA 2025 г. Изследването показва, че българските ученици са на последно място и по трите дисциплини в Европейския съюз.

Шумът в българската класната стая, телефоните, разсейването и поведението на учениците в тази среда, както и как всичко това се отразява на цялостния образователен процес коментира Зорница Славова от Института за Пазарна Икономика.

Новото издание на международното изследване PISA (Програма за международно оценяване на учениците) на ОИСР показва влошаване на резултатите на страната ни, въпреки надеждите, че ще успеем да компенсираме ниските показатели от предходното издание от преди три години, коментира експертът по образователна политика Зорница Славова от Института за пазарна икономика.

По думите ѝ средният резултат на България не само остава нисък, но бележи допълнителен спад, а данните по четене и математика показват влошаване, вместо очакваното леко подобрение.

Според анализа на данните, извън влиянието на социално-икономическата среда на учениците, резултатите също не са добри. В България 50% от учениците съобщават, че не слушат какво казва учителят, при под 30% средно за над 90-те изследвани държави. Около 41% от учениците докладват за шум и безредие в час, който им пречи да работят -  процент, значително по-висок от средния за изследването.

Експертът посочи, че макар броят на учителите да се е увеличил през последните години в резултат на повишените учителски заплати, тези мерки не са насочени пряко към подобряване на качеството на преподаването.

Като възможна стъпка Зорница Славова предложи модел на "добавена стойност", при който училищата и учителите се стимулират и оценяват според реалния напредък на учениците, а не само според крайния им резултат.

Сериозен проблем е и липсата на гъвкавост в учебната програма - всички учители по даден предмет са задължени да следват еднакъв държавен образователен стандарт, независимо дали преподават в елитна гимназия или в училище с ученици с ниска грамотност.

По думите на Славова близо 60% от учениците в част от изследваните слаби училища не достигат базово ниво на четене, но учителите нямат възможност да се върнат назад и да наваксат пропуски, защото системата изисква единствено движение напред по фиксирана програма.

Изследването отчита още, че българските ученици прекарват средно 2,2 часа дневно с телефони за развлечение, което е двойно над средното за изследването ниво. Според цитираните данни, всяка минута използване на телефон над един час в учебно време е свързана със спад в резултатите. Експертът отбеляза, че за разлика от повечето европейски страни, в България все още няма всеобхватна забрана за използване на телефони в училищата, като решението засега е оставено на директорите.

В същото време близо половината от учениците съобщават, че са отсъствали поне един пълен учебен ден през двете седмици преди провеждането на теста. Според експерта това е симптом на по-дълбок системен проблем - липсата на механизъм, чрез който институциите да реагират на училища с трайно ниски резултати, въпреки че тези случаи са известни.

Славева посочи и примери на директори и учители, които предприемат мерки на собствена инициатива, извън изискванията на системата, за да задължат учениците да посещават часове и допълнителни занятия по ограмотяване.

Като приоритетна мярка за настоящата учебна година експертът посочи въвеждането на стимули за качество на преподаването и на механизъм за системно наблюдение и подкрепа на училищата с най-слаби резултати.

Чуйте целия разговор на Мария Илиева в звуковия файл.