44-тата "Златна роза" – завръщания към дома, към себе си и към другия

Българското кино отново очаква срещата с публиката си. От 17 до 24 септември Варна е домакин на 44-тото издание на фестивала на българския игрален филм "Златна роза".

Тази година фестивалът има тема – "Завръщания". Но не непременно като връщане назад, по-скоро като опит да преоткрием нещо, което сме оставили някъде по пътя – дома, корените, семейството, себе си. Именно тази нишка според Стефан Прохоров се повтаря в съвременното българско кино.

"Не съм сигурен, че българското кино има към какво да се завръща. То би трябвало да върви само напред", казва Прохоров.

Но завръщането в различните му измерения се оказва потребност не толкова да се върнем, колкото да преоткрием и преосмислим понятията.

В състезателната програма тази година са включени 16 пълнометражни и 29 късометражни филма, както и три български сериала. Сред пълнометражните заглавия са "Черни пари за бели нощи" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, "Лъст" на Ралица Петрова, "Мечтаното приключение" на Валеска Гризебах, "Нина Роза" на Женевиев Дюлуд дьо Сел, "Юго-Флорида" на Владимир Тагич, "Остайница" на Костадин Бонев, "Жени извън употреба" на Александър Косев, "Пастир" на Милена Андонова, "Аврора" на Георги Стоев–Джеки и Никола Бошнаков, "Брънч за начинаещи" на Яна Титова, "3.0 килограма щастие" на Зорница София, "Коледни агенти" на Тодор Чапкънов, "Оста на живота" на Атанас Христосков, "Немигранти" на Стефан Белов и "Клошар" на Виктор Иванов.

Фестивалът ще бъде открит с "Нина Роза" – копродукция между Канада, Италия, България и Белгия, заснета предимно в България. Филмът спечели "Сребърна мечка" за най-добър сценарий на "Берлинале", а впоследствие беше избран и за канадското предложение за "Оскар" за най-добър международен филм.

"Нина Роза" задава и един от ключовете към тазгодишната програма. Другият идва от "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" – филмът, избран за визуален образ на фестивала, в чийто център също стои пътят обратно към паметта, корените и дома. Той е свързан и с годишнините, които през 2026-а отбелязват София Филм Фест, операторът Емил Христов и режисьорът Стефан Командарев. Филмът ще бъде показан в програмата "Открити хоризонти" на 18 септември.

Сред акцентите в селекцията е и присъствието на международните копродукции. Десет от пълнометражните филми в конкурса са международни копродукции. За Прохоров това е важна част от разговора за българското кино днес – то не е затворена национална територия, а част от по-широки процеси. Копродукциите дават възможност на българските филми да влизат в този разговор, без да губят своята връзка с местния контекст.

"Хубаво е да мислим за българското кино не само като за нещо мило, хубаво и родно, а като за нещо, което е част от европейските и световните процеси", казва още той.

В програмата място имат и дебютите – нови гласове, които застават редом до вече утвърдени автори. Именно тази среща между поколенията е важна за Прохоров: новите режисьори да бъдат чувани и виждани, а фестивалът да показва разнообразието на българското кино – не само отделни филми, но и различните посоки, в които то се движи.

А тази година "Златна роза" прави още една крачка към публиката. Новото партньорство с Neterra.TV Plus разширява достъпа до фестивалната програма – от 17 септември до 1 октомври избрани заглавия ще бъдат достъпни онлайн за зрители в цялата страна.

Защото, както казва Стефан Прохоров, трудно е да направиш добър филм – независимо дали е български или не. Но след това идва друга отговорност: да намериш неговата публика.

Целия разговор на Таня Димова със Стефан Прохоров можете да чуете в звуковия файл.