Образователният анализатор Стефан Лазаров: Необходими са системни промени

Само дни преди началото на учебната година бяха обявени поредните резултати от международното изследване ПИЗА, които с пълно основание помрачиха празничното настроение около първия учебен ден. Те не бяха изненада за никого, макар че за 15-годишните български ученици са най-ниските от началото на включването на страната ни в изследването на ОИСР.

Какво стои зад числата в международното оценяване, но и в нашите национални външни оценявания и какво би трябвало да предприемем, ако наистина сме разтревожени от равнището на знания и умения, с които децата ни излизат от училище коментира образователният анализатор от фондация "Заедно в час" Стефан Лазаров.

"Виждаме две неща. Първото нещо е, че училището все по-малко изпълнява основната си функция да подготвя основните знания и умения на учениците, така че те да бъдат готови за живота, да бъдат готови за пазара на труда, след като завършат 12 клас и съответно да се развиват по-нататък по начина, по който решат. Другото нещо, което ни показват, е все по-задълбочаваща се пропаст между най-добре справящите се и най-зле справящите се ученици, като учениците с по-ниски резултати са предимно в училища с концентрация на уязвими групи, т.е. все по-силно се вижда тенденцията, че има значение в какво семейство си роден. Т.е. това къде си роден, в какво училище учиш ще предопределя бъдещето, ще предопределя твоите знания и възможности и образованието вече няма функцията, ролята да смекчава тези обстоятелства за едно дете", казва експертът.

По отношение на причините за несправянето на училището със задачите си:

"Тук не може да кажем един фактор, който е виновен. Ако трябва да посоча един основен фактор, това е липсата на съществени реформи в последните малко повече от 10 години. През 2015-2016 година се прие Законът за предучилищното и училищно образование. Покрай него все пак имаше доста широк обществен дебат, имаше обсъждане на наредби, на учебни програми. Малко се пипнаха учебните програми, на практика нищожно, но имаше, поне бяха отворени за преглед.

И някъде около 2018-2019, впоследствие и с идването на вълната от ковид това нещо приключи. Изобщо се спря с всякаква форма на реформи, на нововъведения в образованието и така до ден днешен просто правим някакви имитации на реформа на практика."

Сега какво чуваме като намерения за справяне с проблема от овластените в областта на образованието и изобщо от властите в страната?

"Промяна на финансовия модел, въвеждане на религия и добродетели, някаква форма на повече дисциплина в час. Това са основните неща, които се излизат в публичното пространство. И в много по-малка степен се говори за промяна на учебните програми и намаляване на учебното съдържание."

А какви са промените, които би трябвало да се предприемат?

"Има три основни варианта за провеждане на ефективна образователна реформа. Първият вариант е да видим какво се случва в някоя успешна образователна система. Например тази година държава като Естония има най-високи точки на изследването ПИЗА. Тя е много сходна до България чисто като икономически показатели, нова история… Така че може да си кажем, това, което те правят, може би ще проработи в България. Естония има сравнително евтина, но се оказва много ефективна система за управление на качеството в образованието. Може да отидем да видим какво се случва там и да приложим част от тези мерки в България...

Вторият вариант е да платим на външни консултанти. Световната банка през последните 15-20 години по поръчение на Министерството на образованието направи редица доклади, които изследват българското образование с препоръки. Разбира се, нито една от тези препоръки не е била имплементирана, но тези доклади са платени и изпълнени…

Последният вариант е, има училища в България, които са сегрегирани, т.е. изцяло представители на уязвими групи, но тези училища показват резултати над средното за страната. Включително на изследването ПИЗА 12% от учениците, които идват от най-сегрегираните училища, от семейства с най-нисък социален статус, се класират в първите 25% по резултат. Т.е. и в България имаме добри практики, добри примери, може да отидем на място да проучим какво се случва там, да ги изведем тези добри практики и да ги приложим на ниво система…

Това, което в момента излиза от Министерство на образованието като послания, не попада в нито една от тези три категории. Това са така да кажем емоционално говорене, пиар говорене, което просто малко е хвърляне на прах в очите на хората, на родителите", смята анализаторът.

Как може да се излезе от този порочен кръг на имитация на реформи и борби между заинтересовани кръгове?

"Това, което се случи покрай приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, и което беше положително, че 2015-2016, чак до 2018 година течеше един много широк обществен дебат, в който участваха и родители, и неправителствени организации, учители, директори, ученици дори през училищни парламенти и национални представителства на учениците. И този дебат роди хубави идеи и все пак показа, че различните заинтересовани страни могат да работят заедно и да дискутират темата. Това е един от вариантите, който може да тушира случващото се.

В момента в системата отново да се отвори подобен дебат, подобни разговори, но този път да е обвързан с ясни решения и с изследването на ефективността от тези решения. Нещо много важно, защото един дебат без последващи стъпки просто така огорчава участниците в него… Очакванията са Министерство на образованието, разбира се, да инициира този дебат и да покани различните заинтересовани страни отново на масата за обсъждане…

Ние като неправителствена организация единственото, което можем да правим, е да произвеждаме доказани добри работещи практики, тоест провеждаме мониторинг на това, което правим, то дава резултати. Вече, ако има желание, тези практики могат да бъдат разгледани от Министерството, от други училища и да бъдат приложени по-широко…

Когато говорим за системни решения, пред тях ние виждаме отделни училища, отделни учители, които работят чудесно, правят чудеса от храброст, както се казва, но не може да разчитаме единствено на такива изолирани случаи, за да гоним системна промяна и да гоним наистина едно по-добро бъдеще за българските деца и ученици", казва Стефан Лазаров.

Чуйте целия разговор на Венета Гаврилова със Стефан Лазаров в звуковия файл.