Топлинният стрес най-много се е повишил в Плевен, София и Пловдив

Вечер е станало до 8,5 градуса по-топло (горещо) в София,  показват данните от ново изследване на топлинния стрес в българските градове.

Учени от институт GATE сравняват две горещи лета – на 2006 и 2025 година, и установяват съществено нарастване на риска от екстремни горещини.

• Анализирани условията на национално ниво и в 10 български града – София, Пловдив, Плевен, Благоевград, Русе, Видин, Кърджали, Сливен, Варна и Бургас. Населените места са подбрани така, че да представят различни части на страната, релефни и климатични условия, близост до водни басейни и различни характеристики на градската среда.
• Изследването е ръководено от д-р инж. Лидия Витанова, старши изследовател в институт GATE и специалист по градски климат, топлинен стрес, климатично моделиране и градско планиране.

Анализът разглежда не само температурата на въздуха, а комбинира температура, влажност, вятър и слънчева радиация, за да оцени реалното топлинно натоварване върху човешкия организъм. 

Топлинният стрес достига екстремни нива, сочат резултатите.
Най-силната промяна се наблюдава вечер. Моделираните вечерни температури през 2025 г. са значително по-високи спрямо сравнявания период през 2006 г. Разликата достига +9,5°C в Плевен, +8,5°C в София и +7,5°C в Пловдив.

Най-същественото, което виждаме, е не просто по-висока температура на въздуха, а по-голямо топлинно натоварване върху човека.

През 2025 година в голяма част от страната преминаваме от много силни към екстремни нива на топлинен стрес.

Най-големите разлики се наблюдават вечер, особено в градовете във вътрешността на страната. Това реално означава, че проблемът не приключва, когато слънцето започне да залязва – градът продължава да поддържа топлина.
Рискът е особено важен при продължително излагане на физическа активност.

До момента различни служби и институти също говорят за температура, но за първи път ние в Института GATE представяме този атрибутивен подход, който комбинира и изчислява натоварването върху човека и реалното топлинно натоварване. Време е да говорим не само колко градуса е навън, а за това как се чувстваме в определени условия и как нашият организъм реагира.

По думите на учения, именно вечер изследователите могат да видят колко ефективно градската среда успява да се освободи от натрупаната през деня топлина.

През деня сградите, асфалтът, бетонът и други градски повърхности поглъщат слънчева енергия и след това те започват да отдават обратно към околната среда.

При плътно застроени райони с растителност и определени метеорологичните условия това охлаждане може да бъде по-добро.

Една и съща температура може да се усеща много различно в София, Плевен, Пловдив или Варна.

Човек реагира не само на температурата на въздуха, а на топлинната среда около себе си. От значение е влажността, скоростта на вятъра, слънчевото изложение, дори настилките.

Факторите въздействат комплексно и едновременно.

Значение имат земеползването, застрояването със зелени площи и енергията, която се отделя в градска среда. Като общ принцип по-уязвими могат да бъдат силно застроените пространства с малко растителност. В София това са централни части, изложение, където настилката и сградите акумулират значително количество топлина.
Паркове и водни пространства в градската структура могат да намалят топлинното натоварване.
Следващата важна стъпка според нас е да имаме високорезолюционни карти на топлинния риск, с които общините да могат да определят къде са най-уязвимите пространства и къде мерките биха имали най-голям ефект.