Отец Ангел Воденичаров, Брюксел: Да спрем да се разделяме!

В "Закуска на тревата" ви срещаме с един от най - младите свещеници в Западноевропейската епархия на Българската православна църква - отец Ангел Воденичаров. Той е на 36 години. Преди няколко месеца бе ръкоположен за свещеник, а от началото на септември пое духовната грижа за българската православна общност в Брюксел. Младият свещеник казва, че приема настоящата мисия като предизвикателство и като голяма отговорност.

Българската православна църква "Свети Климент Охридски" в Брюксел има 45 - годишна история. По традиция, всяка неделя и на големите празници, литургиите в храма се отслужват на български език.

"Роден съм в град Сандански. Отраснал съм в село Дамяница, едно много хубаво селце по поречието на река Струма. А пък от село Гърмен, което е близо до град Гоце Делчев, е другата ми баба. Може да се каже, че в мен тече малко родопска кръв, защото това са западните Родопи, но имам и пиринска кръв. Завършил съм Софийската духовна семинария, випуска 2003 - 2005 г., а след това богословие в Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Имам специалност "Богослов и преподавател по религия". И след това имам две магистратури във Философския факултет - европейски проекти и публична администрация", разказва за себе си отец Ангел.

Какви са плановете и идеите на отец Ангел Воденичаров за развитие на църковната община в Брюксел?

"Голяма отговорност е при 45 - годишна история на тази църковна община, да поемеш духовното ръководство за душите на всички православни българи, които идват тук. На първо място, това е духовно средище, защото тук се извършва тайнството на тайнствата, което е света Евхаристия. За мен това е най - важно, хората да идват в храма освен да се помолят и да се причестяват, с тялото и кръвта Христови. Това е и социално средище, защото хората имат възможността да общуват помежду си, да се видят как са, да споделят своите проблеми. Тук има една много хубава традиция, веднага след края на литургията, всеки носи по нещичко - храна, напитка, баница, сладкиш и хората сядат и си говорят. Това е добре да се запази, да продължи, за да може хората да общуват помежду си. Назад във времето е функционирало неделно училище. Ще възстановим това неделно училище, съобразно законодателството тук. Трябва да се намери и преподавател, който да преподава. Тепърва предстоят преговори, за да можем да учим децата на нашата вяра. Ще се възползваме и от съвременните технологии и ще създадем ютюб канал, в който кратичко да се обясни, стъпка по стъпка, подвижният цикъл от празници, след това и неподвижните празници. Ще направим и сайт, на който ще качваме информация за църковната община и нейната история....

А от културните събития, има предложение от председателя на църковното настоятелство да се възродят традиции, които са съществували тук в Брюксел. Например, за 24 - ти май да се възстанови онази традиция на "Българското хоро". Да дойдат българи и да се хванем ръка за ръка. Имам идеи и за доброволчески мисии, защото не бива да забравяме, че хората се разболяват. Моето желание е да посещаваме болните в болницата, по домовете. Да говорим с хората, да говорим...", казва отец Ангел.

Сред нашите сънародници, които живеят в Брюксел, освен православни има и много мюсюлмани, католици. Много от семействата са смесени - православни женени за католици или мюсюлмани. Българската православна църква в Брюксел поддържа ли диалог с останалите вероизповедания?

"Диалог винаги се поддържа. Вече имах възможност да посетя част от мюсюлманската общност, която е много голяма. Ние преди всичко сме българи. Всеки от нас има своята религия, но пък сме обединени от любовта и трябва да общуваме - не да се караме, а да бъдем заедно, да споделяме общите ни празници. Като българи имаме много общи празници - 24 - ти май, Освобождението, Съединението, Независимостта на България, Деня на народните будители. Всички тези празници обединяват. Така ще бъде и в бъдеще. Това общуване между хората е много важно. Да поставим всичко на основата на любовта, на уважението, да си помагаме. Нашият народ се е прославил с това, че сме гостоприемни и толерантни", подчерта отец Ангел Воденичаров.

Какви средства изпраща българската държава за поддръжка на храма "Свети Климент Охридски" в Брюксел?

"Понеже сме в период на "приемане - предаване" и не мога със сигурност да кажа какви точно суми са се отпускали през годините. Основно църковната община се издържа от дарения и помощи. Тази година има една помощ, която е отпусната от Дирекция "Вероизповедания" към МС за един належащ проблем. Държавата през годините е помагала, до 1991г., на всички църковни общини извън пределите на родината. След промените Западно - и Средноевропейската епархия се обединяват и минават на собствена издръжка. През годините различни правителства и различни министър - председатели са подпомагали епархиите в чужбина", обясни свещеникът.

Отец Ангел Воденичаров коментира и намерението на управляващите от следващата учебна година 2027/ 2028 г. да се въведе предмет "Религия и добродетели" в българската образователна система.

"Ние като родители сме длъжни да възпитаваме децата си и какво по - хубаво от това българските деца, независимо дали са православни, дали са католици, евреи или мюсюлмани, да бъдат учени на ценности, на вяра. Моето лично мнение е, че трябва да има такъв предмет в българското училище, както има математика, физика, история и много други предмети. Такъв предмет е съществувал назад в годините. Знаете, Българското възраждане започва от килийните училища, а те са били на територията на църквата. Българското възраждане и самоосъзнаването като българи стъпва на неуморните усилия на българското духовенство. След като го е имало, защо да го няма и сега. Ние ще учим децата на добро. Децата да знаят, да разбират и да бъдат подготвени за живота. Обществото ни се нуждае от широк кръг специалисти, но преди всичко се нуждае от добри хора, от съвестни граждани. Нека да се изслушаме, да имаме диалог, пък тези, от които зависи да вземат решението. Всяко нещо, което е добро за българските деца, аз го подкрепям с две ръце", смята свещеникът ни в Брюксел.

В навечерието на празника - Независимостта на България, отец Ангел Воденичаров отправи послание към всички наши сънародници:

"Да се обичаме и да бъдем заедно. Да не се делим. Да бъдем заедно, обединени от любовта. Да бъдем толерантни един към друг. Да приемаме другия. Да спрем да се разделяме и да бъдем заедно. Имаме нужда държавата да върви напред, да бъде добре. Да започнем кой каквото може, да помогне.

Да даваме добър пример на децата си.

Да имаме здрави семейства, защото най-малката градивна единица на обществото е семейството. Най-малката градивна единица и на църквата е семейството. Да даваме пример и на нашите деца, с елементарни неща - детенцето да се научи да си изхвърля боклука на правилното място, да се научи да има уважение към побеляла глава.

И още ..да помним и да спрем да забравяме. Ние страдаме от един синдром - много бързо забравяме, а трябва да помним.

Да се върнем към Свети Паисий Хилендарски "помни историята си", ни казва. Да помним историята си и да се учим от грешките на историята, за да не ги допускаме отново.

Най-важното е да бъдем заедно, независимо кой какво изповядва и какви възгледи има. Да бъдем заедно като българи. Да имаме едно здраво общество, да помагаме на децата си и да им показваме доброто", призова отец Ангел Воденичаров.

Още чуйте в звуковия файл.