Готови ли сме за урагана "изкуствен интелект"?

Проф. Артур Кордон е роден във Варна, но от десетилетия признат в цял свят като един от водещите специалисти по приложен изкуствен интелект и анализ на данни в бизнеса. Той е сред хората, изградили мост между науката и реалната индустрия, а през 2016 година родният му град го обявява за свой почетен гражданин.

В интервю за Радио Благоевград той определи присъствието на изкуствения интелект в нашето съвремие като истински технологичен ураган — изкуственият интелект, който днес се развива с шеметна скорост и достига до милиарди хора по света.

Какво представлява днес изкуственият интелект?

Той е трудно за определение понятие, защото става все по-мощен, все по-всеобхватен и се използва от все повече хора. Навремето, когато аз започнах работа, бяхме 5000 човека в света, които използваха изкуствен интелект. Сега са 5 милиарда. И това довежда до едно разводняване на понятието изкуствен интелект и до потенциални негативни последствия от некомпетентното използване на тази все по-мощна технология. Особеното на съвременния изкуствен интелект е, че той се развива страшно бързо.

Ще вземе ли изкуственият интелект работните ни места?

Навлизането на изкуствения интелект оказва комплексно въздействие върху пазара на труда — той засяга определени сфери като IT сектора в световен мащаб, но същевременно създава възможности за нови професии. Основният проблем обаче се крие в риска от атрофия на човешкия мозък. Докато предишните индустриални революции са заменяли физическия труд с машинен и хората са противодействали с физическа гимнастика, днес се наблюдава опасна тенденция хората да прехвърлят изцяло мисленето си на изкуствения интелект.

За да се избегне това е необходим еквивалент на физическата гимнастика — така наречената „умнастика“. Тя изисква съзнателно трениране на мозъка чрез дълбоко мислене и четене на по-задълбочени книги, вместо разчитане на „смляно“ и бързо съдържание, към което се ориентира младото поколение.

Секторът, който се нуждае от най-бърза и спешна реакция спрямо тези промени, е образованието. В момента е невъзможно да се състави конкретен списък с професиите за следващите 5 до 10 години, тъй като все още има твърде много „шум в средата“ и не е ясно кои специалности ще бъдат отхвърлени и кои нови ще бъдат добавени от технологията.

Технологичният скок представлява истински ураган, наречен мощен изкуствен интелект. Единственият начин за справяне с такъв ураган е предварителната подготовка — ако човек и обществото са подготвени предварително, бурята ще премине, но липсата на подготовка може да има фатални последици.

 

От медиите до възпитанието на най-младите

За да се предупреди обществото за мащабните промени, които изкуственият интелект ще донесе, е необходимо медиите да играят ролята на предупредителна камбана, но в съвременния свят понятието за медия е силно променено. Днес инфлуенсърите с хиляди последователи функционират като медии, а съчетаването на социални мрежи като TikTok с възможностите на платформи като ChatGPT създава риск от повърхностна демонстрация на висш интелект. Ако подобни модели започнат да обучават и възпитават подрастащото поколение, това може да доведе до сериозни негативни последици за обществото.

Когато една технология достигне до над пет милиарда потребители, тя престава да бъде просто технологичен въпрос и се превръща в социологическо явление. Въпреки че се инвестират огромни финансови средства в разработването на нови езикови модели и програмиране, е необходимо да се отделят ресурси за изследване на възникващите социални процеси. Това включва анализиране на новите форми на безработица и на това как се изграждат и възпитават новите хора. Процесът вече е в ход, тъй като деца на шестгодишна възраст започват да използват ChatGPT и да му задават въпроси още преди да са се научили да пишат с ръцете си.

 

Доколко да се страхуваме от хуманоидните работи?

В настоящия си етап роботите разполагат с необходимата механика да изпълняват ежедневни задачи, но не притежават човешки мозък, емпатия и духовност. Привързаността и чувствата, които човек изпитва към домашен любимец като котка или куче, са много по-силни от тези към подобен вид машина. Докато емоционалната функционалност на технологиите не достигне човешкото ниво и те не станат емпатични, което няма да се случи скоро, съществува ясна граница.

Човешкият интелект остава изключително добре защитен спрямо изкуствения в две основни сфери: духовно-емоционалната и социалната. В тези направления изкуственият интелект трудно би бил конкурентоспособен в близко бъдеще, тъй като специфичното взаимодействие между хората и технологиите запазва ключовите предимства на човека в емоционален и духовен план.